Името

Името написах на стъклата прашни,
в чернилката букви издълбах.
Престъпник съм - среднощен, страшен
и тихичко спотайвам своя грях.
Че стоя на входа без да вляза,
че чакаш мене можеби,
че името ти ще изтрия с омраза
щом  рано утрото зари.
На входа е приятно леко завет
минаваш тука всеки ден
и стъпките ти виждам даже
но няма място за следи от мен.
Затова изтривам името. Готово -
мокра кърпа - идеално за целта.
Докосвам се до теб отново
триейки буквите написала сама.