Из мрака на мислите

Бродя през мрака, за да намеряонази светлина, с която като малка се будех. Същата онази светлина,която грееше в очите ми, всеки ден. Търся я някъде в чуждите очи, тамкъдето знам, че никога няма да я намеря. Иска ми се по-често да язасичам в своите, но някак си все по рядко и все по за кратко.

            Бродяпрез мрака и търся нещо, за което все още не съм готова, все още не съмпораснала, все още не мога да повярвам в себе си толкова силно, че даго постигна. Безволевата ми същност не е вече част от характера ми.Вече не съм онова безволево момиче скитащо се като свободен атом изпространството.

            Бродяпрез мрака и отварям адски врати. Врата след врата и се надявам заднякоя от тях да си ти. Теб, човекът който чакам и вярвам, чесъществува. Тъгувам по теб, още преди да те познавам и те търся ощепреди да знам, че съществуваш със сигурност.

            Бродяпрез мрака и търся себе си, защото именно за това живея. Бродя, защотонякога поисках да копнея и сега няма как да спра, няма как да престанада мисля, че съществуваш. Няма как да не се опитвам да те изградя всъзнанието си. Не мога да спра порива към теб. Не знам как изглеждаш,не мога да преценя какво усещаш, не мога да те познавам, защото не знамкъде се намираш.

            Бродяпрез мрака и няма болка, защото болката е просто тъга, която се слива вмен не само с кръвта. Обичам да мечтая за теб и да те виждам във всекиследващ силует. Изграждам те в представите си, скучен образ на моетоминало аз. Искам да си като мен, но не точно това копие, което бях аз.Искам нещо велико и странно. По-странно от мен самата. Искам да грабнешвъздуха ми с една дума, само с една, защото ти знаеш коя е и само ти щеми я кажеш, защото теб изграждам в съзнанието си и ти ме познавашпо-добре от всеки друг.

            Бродяпрез мрака на собственото си съзнание и мъглата вече се прояснява. Идваот някъде светлина. Светъл образ или просто слънцето изгря? Образтъмен, по-тъмен от моята душа. Показа се и сърцето ми грабна. Превърнатъмнината в светлина, но четен образ за мене остана. Така и не разбракакво всъщност бях. Така и дълбоката чувствителност не прозря. А можеби не беше ти образа, който изградих в мислите си? Може би, да.

            Бродяпрез мрака и няма грам светлина, но образа за теб ще продължавам даградя, за да се появиш някой ден и да разбиеш представите и чувстватами.

 

Безмълвна нощ и адски мрак.

В безкрая търся те пак.

            И вериги късам.

Нови да сътворя.

            И боря се с мрака

И вливам се в тишина.

            И грея, за да догарям

В нечия друга светлина.

            И съм без дори да бъда

Като болка в нечия друга душа.

            И мога да бъда

Както някога бях.

 

            Безмълвна нощ и адски мрак

Вливат се в сърцето ми пак

            И догаря в сърцето пламъка от преди

Обричащ всичките ми мечти.

            И усещам тъгата

И с нея безмълвно тъжа.

            И самотно се чувствам

Без да съм сама на света.

            И вярвам, че мога

Без дори вяра в ръката си да държа.

 

            Безмълвна нощ и адски мрак

Минавам пак и пак.

            И търся знак след знак

И потапям себе си във мрак

            И светлината отпреди

Която осветяваше бъднините ми

            Къде се скри

Защо от нея ме лиши?