Заслужава ли си да се боря?!

Защоиграеш тази пагубна игра, в която няма печеливша страна? Защо поемашнеоправданите рискове на едно измислено от теб време? Защо поемаш попътека предначертана от теб самата? Защо рискуваш, когато вече знаеш,че избора и решението са неоправдани? Защо се съмняваш в себе си,когато знаеш достатъчно много, за да промениш времето?
            Каквоповече можеш да искаш от един наполовина изживян живот? Какво можеш дапостигнеш когато само ти се съмняваш в себе си, а си вяра на толковахора? Какво не ти стига, за да наклониш везните в своя полза? Какво нети е достигало, че да се опиташ да го откриеш в други животи?
            Няманищо по-мъчително от това, да изживяваш всяка една дума. Няма нещопо-страдалческо от това, да помагаш на всички и да знаеш, че сам насебе си не можеш да помогнеш, защото не ти стиска да се промениш? Нимате е страх да се промениш, за да не разочароваш някого или те е страхда не се разочароваш от собствената си промяна? Нима не ти писна да теприемат за даденост, а нима самата ти не се приемаш за такава? Нима епо-лесно когато забелязваш всичко и ти пука за всичко? Нима някой би теразбрал по-добре от теб самата или ти не искаш да се разбереш? Нима епо-приятна самотата или просто самотата не те изтощава, толкова колкотоедно просто общуване?
            Ще повярвашли отново или няма да намериш смисъл да се бориш за загубената битка,която сама предначерта като загубена? Ще спреш ли да се предаваш ощепреди да си започнала или няма смисъл изобщо да започваш щом бъдещетоти е загубено в едната смърт след време? Ще споделяш ли толкова колкотоискаш без да се интересуваш какво си мислят за теб или ти пука каквомислят и за това действаш така? Ще продължаваш ли да спориш с глупака,дори когато той няма да се откажа или ще се откажеш преди началото,защото изхода ти е известен? Ще бъдеш ли готова да се върнеш на изходнапозиция и да започнеш отначало или ще търсиш изходното си спасение? Щеси способна ли да делиш, когато животът иска от теб да си безмилостна?Ще проявиш ли съчувствие и ще отминеш ли просяка с нежелание, или щепросиш в душата си прошката на едно отдавна отминало време?
            Абеше време и аз се питах и дойде време, в което трябваше да сиотговоря. Нито времето го искаше от мен, нито се налагаше да знам.Просто исках да си докажа, че не съм поредния сив човек, а нещо многоповече...
            С всеки зададен вечевъпрос отговорите засилваха влиянието си и ставаха все по-сложни задоказване. Превърнах се в нещо, което не желаех да ставам до единмомент. Превърнах се в антипод на себе си. Копирах стилове, копирахснимки, копирах случки, ако можех и живота си щях да копирам. Копирахбез да спирам, имах чувството, че няма да мога да спра.

Въпроситесе увеличаваха, а отговорите бледнееха, и все пак реших да живея. Решихда се боря и да искам максимума от себе си. Реших да съм и да бъда, аако времето иска от мен да се променя ще го сторя. Ако мога да променясебе си, без да влияя на другите ще го направя. Ако мога ще бързамбавно…