Едно сънче за Щепси
Съзнавам, че този блог никак не пасва тук по тема, но все пак ...
Щепси, сънувах те!
А имменно (на кратко)
... Изведнъж заваля проливен дъжд. Единственото място, където можеш да се скриеш, беше една обществена постройка. Хубаво, обаче на вратата се бяха изправили няколко черни котки. Ама такива големи, колкото хора. (и говорещи). И нашата главна героиня им казва пуснете ме, нали, да вляза, да се скрия от дъжда. Те - не. Ей така - от инат. От злиня такова. И даже й посягат да я дерат с лапи. Обаче само посягат, а не смеят да нападнат, защото не понасят водата. Щепската се ядоса и тя и ги напръска :)
След малко дъжда спря и главатаря на котките вече беше решен да си отмъсти. Застана точно пред нея, може би на 20 сантиметра. Беше бесен и гледаше страшно. Не знам докъде искаше да стигне, обаче не беше на хубаво. Обаче още преди да замахне с първия си удър, наша Щепси му би едно късо круше, ама толкова силно, че той се повали на земята. Беше някак странно, че от такова малко разстояние може да се развие такава сила. Но изглежда на нея й беше някаква дарба.
След няколко секунди котката поотвори очи и понечи да стане. Щепси я хвана за яката и и наби още един - да мирува.
:)
Ами това беше съня. :) Нямам представа защо го сънувах (забележка: обикновено ИМАМ представа горе-долу кое откъде идва в сънищата ми), но тук просто ... нито знам какви са тия котки, нито пък по някакъв начин е свързано конкретно с нещо, което съм чела в бглога. Но вярвам, че хората притежават латентни телепатични способности, така че Щепси да каже дали пасва
Щепси, сънувах те!
А имменно (на кратко)
... Изведнъж заваля проливен дъжд. Единственото място, където можеш да се скриеш, беше една обществена постройка. Хубаво, обаче на вратата се бяха изправили няколко черни котки. Ама такива големи, колкото хора. (и говорещи). И нашата главна героиня им казва пуснете ме, нали, да вляза, да се скрия от дъжда. Те - не. Ей така - от инат. От злиня такова. И даже й посягат да я дерат с лапи. Обаче само посягат, а не смеят да нападнат, защото не понасят водата. Щепската се ядоса и тя и ги напръска :)
След малко дъжда спря и главатаря на котките вече беше решен да си отмъсти. Застана точно пред нея, може би на 20 сантиметра. Беше бесен и гледаше страшно. Не знам докъде искаше да стигне, обаче не беше на хубаво. Обаче още преди да замахне с първия си удър, наша Щепси му би едно късо круше, ама толкова силно, че той се повали на земята. Беше някак странно, че от такова малко разстояние може да се развие такава сила. Но изглежда на нея й беше някаква дарба.
След няколко секунди котката поотвори очи и понечи да стане. Щепси я хвана за яката и и наби още един - да мирува.
:)
Ами това беше съня. :) Нямам представа защо го сънувах (забележка: обикновено ИМАМ представа горе-долу кое откъде идва в сънищата ми), но тук просто ... нито знам какви са тия котки, нито пък по някакъв начин е свързано конкретно с нещо, което съм чела в бглога. Но вярвам, че хората притежават латентни телепатични способности, така че Щепси да каже дали пасва
Много ти благодаря, че го сподели! Беше ми супер интересно!
Хехе, не знам, аз по принцип не обичам котки..., а и в сънищата ми обикновено все ступвам някого... Хаахахахах много се смях на крушетата. Страшна си ти! Сигурно сме изтъкали някаква телепатична нишка и сега предаваме някакви вълни по нея
Много ти благодаря още веднъж! И айде няма ли да си идваш вече - то почти юни..?
:))))))))
хахаха, не знам защо, но и на мен ми е смешно :))) Казвам ти, Щепс, не е случайност то!
Общо взето излезе, че ти имаш тази невероятна способност да забиваш много силни и ефективни удари от къси разстояния (тоест без замах, което по принцип е адски трудно и изисква точност ... или талант или и двете). Но и в двата случая си го прилагаше справедливо, това с жабата наистина не го помня, но и тя определено си го беше заслужила. И всъщност някак си ти идваше отвътре, като някакъв хубав инстинкт.
А за връщането ... да, юни наближава. :) Ама преди връщането ме чака мноооооого работа!!! Брех, а в главата ми пъплят мисли дето са като за блог... Вече от няколко дена ми се е приписало ама все не мога да намеря един полуден, в които да не си казвам, че всъщност трябва да правя нещо друго (уж по-важно).
Но за ударите ще трябва да пробвам
И да си мислиш за юни, а не за работата дето имаш да я вършиш!