Едно мигване
За едно мигване се случват толкова много неща... или има възможност да се случат...
Тук е общност Любов, нали така?
Та пак на темата...
Колкото лесно пламва тя, толкова лесно изчезва с това, което прави. Или ни прави по-силни, или много по-уязвими и то много повече, отколкото човек може да си представи, че е. В такива моменти просто искам да й тегля една майна на тази любов и дя зашлевя за това, което прави с мен... И тук се появява тъпия въпрос : А нима т`ва либофф било?!
За един миг бях готова да удяря чертата и дори го направих, откъснах още една буца от сърцето си, стъпках я, сдъфках я, пак я стъпках... В момента само празнота и друга още една буца, дето ми е стиснала сливиците... Едва ли в близките месеци ще ми проговоря, едва ли и ще простя, най-вече на мен, че съм толкова чувствителна и усещаща...
А защо толкова меко човек може да тупне на замята, защо от уравновесеното си уж положение се оказва толкова близо до лудостта, толкова близо, че се гризе взаимно с нея...
След което не може да гледа от болка в очите, огромно главоболие и и повръщане...
Какво повърнах, освен кръвта си? Може би още някоя буца. Все пак той не си отиде...
Аз нямам сили, вече нямам сили да става каквото ще, сега съм много по-зле от най-кръвожадния вампир, а сърцето е от камък, поне отвън, кой знае кога ще се усмихна и ще мога да го погледна в очите.
Той остана, може би защото си мисли, че ще се върна, но всъщност не е познал, може още много сълзи да изплача и очите да ме заболят повече дори от сега... но аз преди време си обещах нещо и казах моето "Хау"... Който ме накара да изпитам това, което аз изпитах тези няколко дни и все още изпитвам, ще съжалява толкова горчиво, че се е родил и ще обвинява себе си, ще живее в клетката на собствената си гузна съвест.
Не мога да си представя това, което тепърва започва и злобата, която почва да ми изправя на крака, не мога да си представя това, което идва и силата, която ме връхлита...
Това ще е заради подпухналите очи, които не можех да отворя, това ще е за поредната част от сърцето си, която се съживи, за да бъде отново убита...
И всичко... само с едно мигване
Тук е общност Любов, нали така?
Та пак на темата...
Колкото лесно пламва тя, толкова лесно изчезва с това, което прави. Или ни прави по-силни, или много по-уязвими и то много повече, отколкото човек може да си представи, че е. В такива моменти просто искам да й тегля една майна на тази любов и дя зашлевя за това, което прави с мен... И тук се появява тъпия въпрос : А нима т`ва либофф било?!
За един миг бях готова да удяря чертата и дори го направих, откъснах още една буца от сърцето си, стъпках я, сдъфках я, пак я стъпках... В момента само празнота и друга още една буца, дето ми е стиснала сливиците... Едва ли в близките месеци ще ми проговоря, едва ли и ще простя, най-вече на мен, че съм толкова чувствителна и усещаща...
А защо толкова меко човек може да тупне на замята, защо от уравновесеното си уж положение се оказва толкова близо до лудостта, толкова близо, че се гризе взаимно с нея...
След което не може да гледа от болка в очите, огромно главоболие и и повръщане...
Какво повърнах, освен кръвта си? Може би още някоя буца. Все пак той не си отиде...
Аз нямам сили, вече нямам сили да става каквото ще, сега съм много по-зле от най-кръвожадния вампир, а сърцето е от камък, поне отвън, кой знае кога ще се усмихна и ще мога да го погледна в очите.
Той остана, може би защото си мисли, че ще се върна, но всъщност не е познал, може още много сълзи да изплача и очите да ме заболят повече дори от сега... но аз преди време си обещах нещо и казах моето "Хау"... Който ме накара да изпитам това, което аз изпитах тези няколко дни и все още изпитвам, ще съжалява толкова горчиво, че се е родил и ще обвинява себе си, ще живее в клетката на собствената си гузна съвест.
Не мога да си представя това, което тепърва започва и злобата, която почва да ми изправя на крака, не мога да си представя това, което идва и силата, която ме връхлита...
Това ще е заради подпухналите очи, които не можех да отворя, това ще е за поредната част от сърцето си, която се съживи, за да бъде отново убита...
И всичко... само с едно мигване
Коментари