Навън вали със часове, на огледало става малкият площад. Студено е. Превръща се в свидетел на неописуемо красив парад. Навън вали, но бяхме заедно под стичащата се вода. Докосва на вълни гласа ти. Като река.
:) Щепси, това е всъщност преработка на едно старо стихче, което преди доста време бях пуснал в блога, и което също ти беше харесало и го беше коментирала. Затова сигурно така реагираш за стиховете ми и за дъжда. Но си доста наблюдателна, защото на мен половината неща сигурно наистина са ми свързани с дъжда. :)
Вескооо, много е нежно това...
Тебе дъждът много добре ти върви в стихотворенията, ще взема да ти измисля някакъв такъв творчески прякор, свързан с дъжда...
Много си те бива !