Вярвам в любовта от пръв поглед
Това е в отговор на публикацията на Щепси за любовта от пръв поглед.
Вярвам в нея. И знам, че всеки човек разбира любовта по различен начин. За някои това са само флуиди, за други, това са чувства, мечти и сладки сънища със усмихнато утро.
Влюбвал съм се от пръв поглед. И всичките ми досегашни гаджета са били точно такива. Но какво разбирам аз под влюбване от пръв поглед?
Имам чувството, че някак си мога да усещам хората. И усещайки дадено момиче, аз разбирам много за нея само от начина на поведение, четейки какво казват очите и, от усмивката и от това какво казва. Но не всичко, което казва, а само нещата, които ме карат да си задам въпроси защо тя разсъждава така, какво се крие под думите, какво е недоизказано и т.н.
Само интересен за мен човек може да ме накара да се влюбя в него. Странен? О, да! Не се страхувам от странни в очите на хората момичета, пък дори и да боли, те са били хора с характер.
И Яничка е човек с характер, с индивидуалност, нещо, което обичам. Не искам пред себе си отворена книга, а човек, който да е стабилен, да обича себе си, да вярва в себе си и да знае какво иска. И съм щастлив, че Яничка е всичко това :)
Мразя елементарните неща, с изключение на луксозния мързел, на който предпочитам да се отдавам понякога и хващам такси, вместо да ида на автобус. Мразя и да мразя, така че горното изречение бих променил на - просто елементарните неща и хора са ми безразлични.
Но не бъркайте елементарното с простото. Понякога най-простите неща могат да бъдат невероятно красиви и стойностни.
Това не важи за хората обаче. Хората затова са хора, защото имат разум и вълнения. Чувстват, обичат и осъзнават това си състояние. Размишляват и взимат решения.
От всичко казано дотук, мога да кажа, че влюбването от пръв поглед не е само инстинкт.
И един въпрос, мъже и жени, случвало ли ви се е да потънете в нечии очи? Да се чувствате като два магнита с еднакви полюси - не можете да откъснете поглед от очите на човека срещу вас, но в същото време нещо вътрешно ви кара силно да ги отместите. А когато не го сторите след вътрешна борба се чувствате потънал в тях. Е, случвало ли ви се е?
Вярвам в нея. И знам, че всеки човек разбира любовта по различен начин. За някои това са само флуиди, за други, това са чувства, мечти и сладки сънища със усмихнато утро.
Влюбвал съм се от пръв поглед. И всичките ми досегашни гаджета са били точно такива. Но какво разбирам аз под влюбване от пръв поглед?
Имам чувството, че някак си мога да усещам хората. И усещайки дадено момиче, аз разбирам много за нея само от начина на поведение, четейки какво казват очите и, от усмивката и от това какво казва. Но не всичко, което казва, а само нещата, които ме карат да си задам въпроси защо тя разсъждава така, какво се крие под думите, какво е недоизказано и т.н.
Само интересен за мен човек може да ме накара да се влюбя в него. Странен? О, да! Не се страхувам от странни в очите на хората момичета, пък дори и да боли, те са били хора с характер.
И Яничка е човек с характер, с индивидуалност, нещо, което обичам. Не искам пред себе си отворена книга, а човек, който да е стабилен, да обича себе си, да вярва в себе си и да знае какво иска. И съм щастлив, че Яничка е всичко това :)
Мразя елементарните неща, с изключение на луксозния мързел, на който предпочитам да се отдавам понякога и хващам такси, вместо да ида на автобус. Мразя и да мразя, така че горното изречение бих променил на - просто елементарните неща и хора са ми безразлични.
Но не бъркайте елементарното с простото. Понякога най-простите неща могат да бъдат невероятно красиви и стойностни.
Това не важи за хората обаче. Хората затова са хора, защото имат разум и вълнения. Чувстват, обичат и осъзнават това си състояние. Размишляват и взимат решения.
От всичко казано дотук, мога да кажа, че влюбването от пръв поглед не е само инстинкт.
И един въпрос, мъже и жени, случвало ли ви се е да потънете в нечии очи? Да се чувствате като два магнита с еднакви полюси - не можете да откъснете поглед от очите на човека срещу вас, но в същото време нещо вътрешно ви кара силно да ги отместите. А когато не го сторите след вътрешна борба се чувствате потънал в тях. Е, случвало ли ви се е?
А за потъването в очите... от едно такова потъване вчера, снощи едва не се удавих
Ами , когато видях снимките на Ицко, просто хлъцнах - доста секси беше на тях и си навих на пръста, че те тоз мъж трябва да е мой. В последствие, когато се видяхме, тия коси, пуснати, раменете, ръцете...Не е било любов, но много силно физическо привличане. И след първата нощ и разни други неща, разбрах, че мога да бъда с него не само за секс...За това аз на туй му викам либофф от първи секс :))