Всичко онова, което не му казах
- Какво правиш?
Помагаш ми. Благодаря, много мило.
На една педя си от мен. Защо си на една педя?
Галиш ме по бузата.
И пак.
- Ами тя?
Видях ти мобилния, там сте ти и тя снимани на десктопчето.
Още не съм забравила какво ми каза.
- Харесвам те, знаеш ли?
Нямам нищо против да ме галиш по бузата.
Близостта ти малко ме шокира. Както и картинката на телефона ти. Двете взети заедно.
- Чът! Марш!
По-полека, мой човек. Нали ТИ каза (не аз), че не си падаш по половинчати неща. Помниш ли? Щото аз много помня, да знаеш.
Да ти кажа ли и аз сега нещо? - и аз не си падам по половинчати неща.
- Струва ли си?
Няма как да знаеш. И след 10 виждания няма да знаеш. Даже няма смисъл да се колебаеш, просто нямаш инфо.
Оная мацка на телефона ти има огромна преднина, признавам.
- Ей ме на, виж ме.
Ама си отваряй очите. Щото както ти не знаеш дали си струва, и аз толкова знам. Ето ме тук съм в полезрението ти още ... колко? Половин час? Ще си кажем още няколко приказки без смисъл.
А после ще тръгна нанякъде, където ти не ме виждаш, и ще се занимавам с неща, които ти не познаваш. Пълна мъгла - за теб. Но аз ще ти кажа какво е важното за после. После ще ходя там на други места дето има други синове. А те харесвам. Малко - или повече. Отваряй си очите. Аз го правя, вярвай ми.
Помагаш ми. Благодаря, много мило.
На една педя си от мен. Защо си на една педя?
Галиш ме по бузата.
И пак.
- Ами тя?
Видях ти мобилния, там сте ти и тя снимани на десктопчето.
Още не съм забравила какво ми каза.
- Харесвам те, знаеш ли?
Нямам нищо против да ме галиш по бузата.
Близостта ти малко ме шокира. Както и картинката на телефона ти. Двете взети заедно.
- Чът! Марш!
По-полека, мой човек. Нали ТИ каза (не аз), че не си падаш по половинчати неща. Помниш ли? Щото аз много помня, да знаеш.
Да ти кажа ли и аз сега нещо? - и аз не си падам по половинчати неща.
- Струва ли си?
Няма как да знаеш. И след 10 виждания няма да знаеш. Даже няма смисъл да се колебаеш, просто нямаш инфо.
Оная мацка на телефона ти има огромна преднина, признавам.
- Ей ме на, виж ме.
Ама си отваряй очите. Щото както ти не знаеш дали си струва, и аз толкова знам. Ето ме тук съм в полезрението ти още ... колко? Половин час? Ще си кажем още няколко приказки без смисъл.
А после ще тръгна нанякъде, където ти не ме виждаш, и ще се занимавам с неща, които ти не познаваш. Пълна мъгла - за теб. Но аз ще ти кажа какво е важното за после. После ще ходя там на други места дето има други синове. А те харесвам. Малко - или повече. Отваряй си очите. Аз го правя, вярвай ми.
Обикновено аз не ги казвам тия работи, защото ме е страх, че ще разваля момента и това, което искам да се случи, няма да се случи, защото отговорът на тези въпроси не би го позволил. Независимо дали е искрен или не - защото аз знам какъв е отговорът, а не искам да го чуя, защото чуването значи потвърждаване...
Само миг - о, мигове изгубени...
(източник: стара песен с неизвестен за мен автор)
Поздрави!
Аз имам едно качество (не го броя към положителните), че една ситуация (връзка) ако не ми е изяснена, не съм в състояние да живея дет се вика "за момента". Което ми пречи, ама много, да се впускам в някакви авантюри дето на пича му е за едното *** и на мен би трябвало също да ми е и гот нали всичко точно. Да, обаче при мен ако не са ясни изходните положения, някси ... бе не ми е комфортно и това си е. Пробвала съм и не се е получавало добре. Трябва си ми да познавам човека и да знам за какво става въпрос (какво правиме един вид).
Ейс, мани около мен сега голяма пушилка, затва ме няма. До вторник, когато ми е изпита проклети, ще е все така. То тоя изпит окей кофти нали ама което повече ме притеснява е, че от работа не мога и да седна да уча за него, все спешни неща маа им. А е важен проклетия, последен ми е, държавен ... (или предпоследен, разбира се, ако не г взема.)
Аре стига толкова съм се оплаквала!