24-часово опиянение

Първичасоттвояталюбовминава, сякашзагубилсвоябягпрездумитеизреченинаглас. Незабелязвамземята, коятомезаобикалязащотовиждамсамотеб. Ивтебпотъвам, загубилапокоявсвояден. Бездоридазабелязвам, азсъмвтвояплен. Ипотъвамнякъдедълбоковизлизащитеотустататислова, задасъмтамсредмислитевсърцето, аздабъдатвоятамечта.

Вторичасунесен, сякашвунесанадрога. Неразбирамвеченищо, простоискамаздотебедазаспя. Дасеунесавпокоясвиланежнораменеипрегърналатенежно, катонежниангелскикриле.

Третичасивечеискамдасъмцялавечностстеб. Бездаговоря, безнищодамълвя. Искамдамеискаш, кактоискамазтебесега. Итеискамзагубилавъздуха, койтотимиотне. Далищеживеемалкотомисърце, зависиоттвоитеръце. Покриймеснежносттанасвоетосърцеизапазименякъдевмислитеси, докатоменяма.

Часчетвъртиотмояталюбовкъмтеб, минавабързи, катосветлинавзименден. Изалязваслънцетонамоетоспокойствие, защотоискамдасесгушавечеазвтеб. Даусетямиризмата, коятотакамеподлудяваикоятоусещампостояннооколосебеси. Протягамръкатаси, задаусетятвоята. Потъвам…

Петичас, споделенстебилюбовта, коятомидаваш. Обичамте! Мълвядуми, коитосаматаазнечувам, нотиразбирашвсякаедна. Сустнидокосвамте, атибягашспокритовтъмниналице. Азтеоткривамиглъткаживототтебекрада, задамогаследтебсвоябягдапродължа.

Шестичас, азнеспирамдатеискам. Вместодаутолягладаси, азвсепо-стръвнопреследвамцелувкитети. Немогадасенаситянанитоедна. Еднаследдруга, катонечовешкислова, жегватмоятадуша. Еротика…

Седмичас, спресъхналдъхдотебстоя. Искамощедатеимам, независимоколкощеиздържа. Даприпаднавтвоитеръцедори, спрегръдкигалещи, катомъничкибодли.

Осмичасивечеспявпокоянасъзнанието, коетомеизградикатообразвочитети. Видяхусмивкатати, плениладъхамииоставящамевнемощ. Заспахплененаоткрасотатанаизвивкитевтъмното. Вечесъмспокойна

Деветичасотнашаталюбов – азвечетесънувам. Сънувамсън, вкойтотецелувам. Тезиустнипо-нежниотсатенитозитопълдъх, по-топълотюжниявятърнамояталюбов. Искамте!

Десетичас – целувамтенежно. Събуждамтеотсъня, вкойтоитимесънуваш. Усещамдъха, койтоитидаусетишбленуваш. Жадувамте, всякасекундаотвсекичасвтозинашден. Имамте, близодомен.

Единайсетчасаиазощетежелая. Ненаситно, катоплячкагоняустнитети. Докосвамкартатанатялототи, задасеслеясдушатаприеламезасвоячаст. Исъмтам, задатеима, задасезагубянакъдевтеб.

Дванайсетичас, азмогаощедацелувам. Нисетилаглад, ниотжаждаизморена. Можешлидапродължишсменилищесепредадешнапокровителянасънищата, задаменамеришвстранатанамечтитеси? Тамлиискашлъжовнодамеимашилисегавмоментаискашнапълнодасеотдадеш?

Тринайсетичас, азвсеощенемогадазаспя. Усещамслабоствтялотоси, ижаждавсърцето. Чувашлипоривами? Донасялидумитемидосърцетоти?

Четиринайсетичас, тимечу. Отговоринамоязовипакстебсесляхпотъналавунесанасвоясън.

Изаспях, задамесъбудидвайсетитретиячас, снежнотодокосваненатвоятаръкаполицетоми. Целувка, загубиласевнищото, катоароматанасутрешнотокафе. Тъмное, неискамдаставам. Искампростодотебдалежаидасеизгубястебвдвадесетичетиричасоватасисъдба.

Някъдетам, къдетонякоганебяхщастлива, тимипоказановасинева. Някъдетамубивменстрахаисегаготовасъмдасепокажапакнасветлина. Обичамтемалкамоялюбимадуша.