Тривиална история

Снежанка беше прекрасна – то коса, то очи...пък крака...За другите и качества изобщо няма да се споменава – оставя се въпроса открит за полета на фантазията. Единственият и кусур беше, че страшно лесно се  цупеше. А джуджетата бяха цели 7- все някой нещо ще сгафи. Я някой ще си забрави чорапите насред спалнята, я друг ще забрави да купи сол – изобщо все се намираше за какво да се нацупи момичето. Така, че Снежанка все за нещо беше нацупена. Ако пък се случеше така, че никой нищо да не сгафи – което хич не беше лесно – тогава Снежанка сядаше и почваше да чака. Или по телевизията ще пуснат мач (недай Боже Формула 1) , или пък някой ще вземе да спомене Политиката (недай Боже Правителството). В такива моменти тя горката се чувстваше най- зарязаното същество на света, защото всичките 7 джуджета абсолютно забравяха за нейното съществуване. Така ден след ден у Снежанка се натрупваше обида, огорчение, и най- важното – неистово желание за Страшно Отмъщение.

Джуджетата от своя страна изобщо не подозираха тия подробности. Гафовете са си гафове – случват се. Футболът и Политиката са част от живота, и то една от най- важните части, така, че не могат да се отминат без внимание. Изобщо не предполагаха, че докато те се препират и вживяват в тия части от живота, в съзнанието на Снежанка се раждат един след друг пъклени планове.

Най- накрая – около Коледа – Снежанка избра един пъклен план и започна да го осъществява през деня, докато горките джуджета се трудеха. Първо тя слезе в мазето и изрови големия меден казан за варене на страшно силна парцуца. Направи джибре с повечко захар, за да уври по- бързо, пък и да е по- качествено отмъщението. След това дойде важния момент и един прекрасен ден тя свари и препече джибрето - и то се превърна в страшно силна скоросмъртница – Снежанкино производство.

Приготовленията приключиха и дойде Коледа. Джуджетата весело се суетяха наоколо, бърбореха за Футбола и Политиката, а Снежанка си траеше търпеливо и приготвяше салатки – зеленце, царска туршия, краставички...Вечерта, когато всички се събраха около масата, Снежанка ги почерпи с наскоро сварената скоросмъртница. Почерпи ги веднъж, а после още веднъж, а после вече не ги черпеше, защото те самички се черпеха. Понеже скоросмъртница имаше, по телевизията даваха глупости, а приказката трябва да върви нанякъде, някой неминуемо спомена Политиката. Друг пък спомена Правителството, трети набърка Партиите и скоро стана обикновената ожесточена словесна схватка, в която никой не слушаше какво казва другия. Снежанка се усмихна и кротко ги заряза. Легна си и заспа с тайно очакване.

На сутринта – както и можеше да се очаква – скоросмъртницата беше приключила и джуджетата спяха абсолютно непробудно. Към обяд почнаха да се посъбуждат. Всяко отваряше очи и веднага обратно ги затваряше. Всички страдаха от страхотно главоцепие и направо не знаеха къде да се дянат. Две джуджета имаха синини, но нямаха никаква идея от къде са се взели, а на едно ризата беше напълно разкъсана. Кулминацията настъпи, когато някой потърси вода. Оказа се, че старият водопровод е замръзнал през нощта и няма капка вода, което усложни положението на бедните джуджета. Те погледнаха към Снежанка виновно и едно след друго обещаха никога повече да не споменават Политиката, недай Боже Правителството, а пък Футбола – съвсем! Снежанка се смили накрая, отиде в мазето и им донесе голяма кана зелев сок. После седна на масата самичка, направи си горещо и силно кафе и се разсмя с глас. Смя се толкова дълго, че накрая джуджетата почнаха да се притесняват. Но всичко беше наред. От дългото смеене Снежанка беше забравила да се цупи и цял месец след това се усмихваше дори на гафовете.