Ти и аз

Вярно е, че не си ми първия. Но това няма значение.

Наистина - пътуването към теб не беше лесно.

Имах проблеми още на границата с Унгария. Свалиха ме от автобуса. Върнаха ме обратно в Германия.

Трябваше да минат няколко месеца, докато стане възможно второто ми пътуване.

Но пристигнах в непознатата за мен България.

Няколко дни по-късно ти ме видя за първи път...

Полудях по теб още в мига, в който ме докосна за първи път - сякаш някакво електричество протече в жилите на тялото ми.

Не мога да забравя как ме докосваше, как ме галеше...

Не мога да забравя сълзите в очите ти...

И ставаше все по-хубаво - с всеки изминал ден, в който бяхме заедно...

Вярно е, че не си ми първия. Германецът беше студен като лед. Отнасяше се с мен като с вещ, не му пукаше дали имам душа - просто, когато му омръзвах ме захвърляше... До следващия път.

Ти си друг - топъл, жив, пращящ от енергия...

И имаш невероятно нежни ръце.

Обожавам моментите, в които ме галиш...

Сякаш огън ме изгаря всеки път, когато ме докоснеш!

Топлината ти се влива в мен...

И сякаш се разтапям. И вече не съм същата.

Обожавам моментите, в които танцуваме заедно.

Обичам да изпадам в екстаз, опиянена от твоето опиянение...

Ръцете ти...

Пробягващи бързо по цялото ми тяло...

С тези ръце можеш да ме накараш да стена, да плача, да вия, да крещя от радост...

Ти можеш да направиш с мен всичко, което пожелаеш! Можеш чрез мен да изразиш болката си, страданието си, отчаянието си, както и радостта си от живота.

Невероятни са миговете, когато телата ни се докосват, когато чувствам топлината на тялотото ти, когато горещи капчици пот падат върху мен, когато немирната ти коса ме погали...

Двамата с теб можем да почувстваме музиката - до онзи момент, в който избухваме в една невъобразима феерия от звуци и се сливаме някъде там- в Безкрая...

Не можеш без мен, както и аз без теб!

................................................

 

Другите не знаят, че за теб аз съм Единствената, която наричаш с измисленото от теб име Аракуайа.

 

Другите казват, че китарите нямали душа... Защото те виждат в мен само един обикновен Fender Stratocaster.

Но ние с теб знаем друго - аз съм Твоята китара, Страннико!

И съм част от душата ти!