"Селска клюка" - тим 2

Запознанството

Магърдич-Халвадияново е като всяко едно друго село – малко население, налко добитък, много дупки по разбитите от времето улици и още повече легенди за произхода му. Основният поминък бил производството на халва – а най-добър в занаята бил дядо Магърдич.

Всички в селото били арменци, побегнали от Турско още през далечната 1821...когато на дядо Магърдич пра-пра пра дядо му побягнал към тези земи.

Всеки знае колко са добри арменците когато трябва да свършат една работа – е така било и сега – открили мястото, настанили се, окопали се и започнали да произвеждат продукция. Е, и да се закачат с комшиите – тез мили хора от с. Михлюзово. А какви били михлюзовци – хора слънце. Още в първите архиви било записано – “...веднага след като влезнете в Михлюзово, ви обгръща една пелена от спокойствие – никой не бърза за никъде, наоколо под дърветата налягали хора в сладка дрямка, даже слънцето препичало някак си леко и мързеливо...”. Не, че самите михлюзовци бяха мързеливи – глупости. Просто много обичаха да си почиват.

Като една сговорна общност, магърдичлии имали и много общи теми за разговор – как на Ашот кравата се отелила, как после на Ашот му се отелил вола за да опази добичето... или как на дядо Магърдич щерката решила да замине за града и да се изучава за агроном.

И както във всяко друго село и тук нямало ток, радиото работело само когато кмета пуснел радиоточката – обикновено към 16.30 всяка сряда...

За вестници и дума не можело да става, само новини, дочути от някой пътник или заловен пощенски гълъб в мрежите на местния брако....ььь... ловец Ончо.

Та баш Ончо донесе една смайваща новина която разбуни духовете и накара магърдичлии да се сберат на мегдана – в съседното село получавали вестник... и поща. При последното мнозина не издържаха и се чуха укорни гласове – така ни се пада, като на времето не дадохме пари на големеца от града да ни турят и на нас една станциика с телефон и телеграф...а пък онез мързеливци от.... знаете.. всичко нелегално си вкарват – нали имат връзки на границата...