СЛУЧАЕН СВЯТ

         Куршумът този път не подмина целта си. Торбата с бутилките се пръсна и осея тротоара около момичетата с кристалите на благословената течност.

            - Малки кучки, престанете с алкохола? Той е опасен за вашето крехко здраве! – изрецитира екшън героят. – А ти, бейби, забрави за онзи нещастник!

            Случайна се закова на място и безпомощно се огледа наоколо, а Яничка се втурна напред, размаха среден пръст и засъска:

            - Ах, така значи! Гадно копеле, няма да ти се получи шибаната игра!

VP2 с лек замах запрати разяреното момиче на земята. При падането късата поличка на Яничка се повдигна достатъчно, за да разкрие чифт разкошни бедра. Електронните сензори на терминатора моментално фиксираха и запаметиха гледката. Не последва никаква реакция. VP2 просто прекрачи напред и отмина горд и самонадеян.

Около двете момичета се беше образувала тълпа от случайни минувачи. Някакъв чичко се опита да помогне на падналата Яничка, но тя го отблъсна грубо и отново изсъска.

- Майната ти, старче! Мога и сама.

В очите й пробляснаха дяволити пламъчета.

Тогава Случайна изпищя и хукна към бараката. На пейката нямаше никой. Блъсна вратата и нахълта в стаята. Гледката, която съзря не я изненада. Вал лежеше в обичайната си поза – гол  и бос, проснат на масата, а около него се размотаваха двамата с качулки. Оня вн ъгъла похъркваше, а до него се мъдреше дамаджанка. Напоследък беше започнал да си кърка скапанато вино от дамаджанка.

- Роби, - изхлипа Случайното момиче, - жив ли е? Моля те, Роби, спаси го.

Втурнасе напред, грабна шала и внимателно покри безжизненаото тяло. След това погледна очите. Те си бяха на мястото. Същите очи, в които съзираше плъхове, но очи, които можеха и да плачат. Без да иска се разплака, разплака се случайно и тя не знаеше защо плаче.

- Махаой се, кукле! Тук не е за жени – забъбри старият Създател и изблъска треперещото момиче. Взе р ръката си отверка и с помощта на своя асистент започна работа.

След малко отново зцабърбори:

- момче, момче, кво да го правит тоя? Виждашш ли, чипът съвсем се е изметнал. Ще се наложи пак да сменяме кристалите... Добре, че е тая гривна...

Случайна се отдръпна, стисна юмруци и се замисли. Случайно или не, но този свят се разпадаше. Яничка беше изчезнала. Не можеше да влезе във връзка с нея. А и нямаше никакъв смисъл.. Твърде добре познаваше дяволитите пламъчета в очите й. Върху масата лежеше нещото, което все още лишено от  право на избор. Лежеше изцяло в ръцете на стария Роби и кой знае защо тя искаше Смъртта отново да почака.

А негодникът похъркваше в ъгъла, прегърнал дамаджанката и очакваше нечий избор.  А тя? Беше ли направила своя избор? Светът се разпадаше. Спомни си за оня свят, в който бе отвела Вал. Дали случайно и той не се беше разпаднал?

Случайното момиче приседна до Сянката, покри с коси раменете си и зачака.

Беше отново слънчево утро. Вал отвори очи и се изправи. Захвърли окървавения шал, нахлузи скъсаните панталони и погледна босите си крака. Намръщи се и изкрещя:

- Бейби, къде си мило?

Случайна отметна разпилените си коси и се огледа. Сянката я нямаше, липсваше и дамаджанката. Роби и чиракът му също не се виждаха. Вал се беше изправил в средата на стаята и я викаше. И в нейните очи блеснаха дяволити пламъчета, но те бързо изгаснаха.

Разгледа внимателно лицето на Вал. Очите си бяха същите – без плъхове, без сълзи, но  и без усмивка, да не говорим за някакви пламъчета. Имаше и нещо ново. В горната част на челото, в основата на дългите му коси пулсираше пресен белег.

- Ей, батка, я дай на мацето малко кинти! Дай и на мен, да купим някоя по дрешка. Върни ми и патлака, побързай бате!

- Дадено, хлапе! Ама я да си налеем по една двойна за възкръсването ти... – избоботи гласът на Създателя.

- Баста! – прекъсна го Вал и изрецитира: - Никакъв алкохол! Алкохолът е опасен за нашето крехко здраве!

Излязоха от МОЛ-а и тръгнаха заедно. Малкото момиче си беше купило само един шал, докато Вал беше неузнаваем. С кожени черни дрехи, обут с тежки кубинки, той крачеше гордо и самоуверено. Дърдореше без прекъсване. Държеше се дръзко и нахално.

Спряха се пред вратата на бараката и екшън героят внезапно замлъкна. Впери поглед в Случайна и протегна ръка. Тогава момичето не издържа, грабна черните очила и ги разби във все още окървавената пейка.

За кой ли път се вгледа в очите му и запита:

- Къде са плъховете, Вал? Къде са твоите проклети електронни плъхове?

- Мило, момиче – прошепна съвсем по човешки VPP, - остави проклетите плъхове. Сега на дневен ред са електронните ястреби.

И се разсмя.

А Случайна се разхлипа. Случайно, или не, тя се разрева за втори път. Подаде ръка и двамата ръка за ръка поеха към новия случайно възникнал свят.

След тях остана самотната пейка с кървавото петно, забравената гривна и куршумът изпаднал някога от ръката на момичето – окървавен, с остатъци от човешки мозък и потъмнял от дългото стискане.