"Пяната на дните" от Борис Виан

◊ СЪБИТИЕТО

Издателство "Фама" предлага на българските читатели още една книга за ценители на изящното слово - романа "Пяната на дните" от известния френски прозаик и поет Борис Виан.

Романът е публикуван през 1947 г., а първото му българско издание е осъществено от ДИ "Народна култура" през 1989 г.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА БОРИС ВИАН

"По образование той е инженер, има две патентовани технически изобретения. Освен това е и музикант – инструменталист, певец, композитор, автор на текстове за песни, както и един от привържениците на автентичния джаз. Артист, режисьор, драматург – това е пък връзката му с театъра. И накрая – публицист, поет и писател. Той е автор на 17 книги, над 400 песни и стихотворения, 24 джазови композиции, 80 статии. От тази равносметка лесно можем да си представим интензивността на неговите дни. Защото всичко това е създадено само за 15 години, а през всичкото това време обществото се възмущава от бохемските му подвизи. Явно почти не е спал. И този трескав начин на живот сигурно е допринесъл за сбъдването на собственото му пророчество – че няма да доживее до 40 годишна възраст. Той наистина умира на 39 години."


◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

В света на Борис Виан словото надхвърля собствените си граници, а вещите имат свой живот. Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други - на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните тръби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пианата произвеждат коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфва любовта между Колин и Клое. И когато Клое се разболява, съвсем естествено е страданието й да се дължи на поникнала в белия й дроб водна лилия и лечението да е пак чрез цветя. А докато тя все повече линее, стените постепенно се сближават, прозорците се смаляват, а светлината умира...


◊ ДРУГИТЕ ЗА "ПЯНАТА НА ДНИТЕ"

"Пяната на дните" е безподобен роман - чувствен, невинен и сладостен, който постепенно започва да кърви с истинска кръв и накрая кръвта се оказва нашата собствена.

Никой друг писател не е бил способен да ме развълнува тъй подмолно и дълбоко, както го постига Виан.

"Пяната на дните" е роман с парадокс в своето ядро: наполовина лековата фантазия, наполовина трагедия, а в добавка - романтичност и невъобразима игра със словото. Сърцето ви ще се къса, ще изпаднете в смут, ще се разстроите дълбоко. Ще се смеете с глас. И, поне за известно време, собственият ви свят няма да бъде такъв, какъвто сте си мислили, че е.