Как творите?
Тази тема е за всички творци / и за Твореца, персонално!:) / Отдавна си мислех да пусна една такава тема - любопитно ми е как твори всеки един от вас! Как започнахте да творите - независимо какво - стих, рисунка,разказ, песен, музика - за всичко се отнася този пост. Какво ви вдъхновява? Кога творите- влияе ли ви Луната при пълнолуние? Как се ражда поредната ви творба? Как пишете- на хартия или на комп? Задрасквате ли, поправяте ли след време написаното? Помните ли първото нещо,което сте сътворили в живота си? Унищожавали ли сте някое свое творение? Съжалявали ил сте за това? Записвате ли идеите си за нови творби? В коя област се чувствате най-силни като творци? Бихте ли се отдали на творчеството си и бихте зарязали сегашната си професия, ако то ви носеше примерно същия доход, какъвто ви носи тя? Хайде,приятели - излейте си душиците!:) Не отговаряйте на тези въпроси само с "да" или "не" - просто разкажете на другите как се създава едно произведение.
Такааа, ще отговоря първа аз, макар че съм един творец, няам думи ;)
Започнах да "творя" много малка, винаги съм имала развинтено въображение, макар че тогава беше по-скоро устно творчество, защото се научих да пиша чак на 5-6 и определено не можех да записвам всичко.Та тогава бяха приказки в детската градин, учителките ме оставяха да разказвам на другите деца...Вдъхновява ме най-вече тъгата, поезията ми е доста мрачна и тъжна, автоагресивна дори на моменти..Никаква луна не ми влияе, макар тя да е властелинът на моя знак:) Творбите се раждат понякога внезапно, понякога дълго обмислени.Стихотворенията обикновено внезапно, а разказите ги мисля по-дълго, макар идеите им да са внезапни.Често идват от сънищата ми.Пиша на хартия и много задрасквам и поправям ;) Дали помня...Май не.Не съм унищожавала,но някои ги крия, за да не си ги спомням.Не си записвам никакви идеи, помня си ги, ако ги запиша, има вероятност никога да не напиша самия разказ.В никоя област не се чувствам силна, дори не си мисля , че имам талант...Това не е от скромност ;) И мисля, че не бих си зарязала професията, предпочитам и двете да ми носят тоя доход.Ако не може и двете - ще си остана с хоби и професия, не ми се иска да превръщам нещо съкровено в хляб.
П.С. Играла съм театър 5 години, имам един сценарий и една режисура, ама не знам дали влизат в творческата област.Беше си аматьорски училищен театър :)
По принцип нямам конкретно състояние в което творя, идва ми музата - сядам и пиша. Не знам защо, но предпочитам да пиша вечер или много късно през ноща. Много често ми се е случвало, да си легна да спя, обаче да ми дойде някаква идея и да не мога да заспя докато не стана да я напиша.
Обикновено творбата добре отлежава в мислите ми и чак тогава почвам да пиша. Но има случаи да започвам да пиша нещо без да знам какво точно ще излезе.
Предпочитам да пиша на хартия. Така връзката ми с творбата е много по-силна, някак по-осезателно усещам думите. Много драскам и редактирам. Нерядко се случва като едно нещо е вече готово не просто да го редактирам радикално, но направо да го пренапиша.
Първото нещо, което измислих (не го написах, защото не можех да пиша, бях на 4 годинки) беше едно стихче, посветено на златните ми рибки (които година по-късно уморих от преяждане). Съжалявам, че не мога да ви го напиша, твърде смътно го помня. Първия ми съзнателно написан разказ беше "Авалон - островът на блажените". Всъщност, след като го написах, осъзнах, че точно писането е моето призвание. Мисля, че съм най-добра в писането на проза. Общо взето предпочитам да пиша разкази. Но понякога ме избива на писане на есета и разни философски размишления.
Започнах да уча журналистика, защото ми се стори най-близко до това, което искам да правя. А именно - да пиша!
Винаги пиша на хартия, защото ми щуква "в движение", не мога да седна и да реша, че сега ще напиша нещо. Всичко е спонтанно и предизвикано от моментна емоция или събитие. Само дето напоследък писането ми се случва по-рядко. По стечение на обстоятелствата (професия) наблягам повече на четенето...
Малките врагове - печатните грешки, запетайките и пълните-кратки членове.
По-големите врагове - повторенията: не просто в близки изречения, добре е изцяло да се огледа за сходни конструкции.
Страшните врагове: демонът на многословието и проклятието на неясната мисъл. Нещо може на мен да ми изглежда добре формулирано, обаче някой изобщо да не разбере какво искам да кажа.
-Съжалявам, когато съм измислила нещо, ето го тук - в главата ми, и като не го запиша, се губи.
-Не ме бива в стиховете. Като изключим детски стихчета, съм написала само едно стихотворение. А и то е нещо бели стихове.
-Моментално бих си зарязала работата, за да пиша, но не мисля, че е толкова лесно да пробиеш с писане. В мойта работа също има риск, но е по-премерен.
Не си спомням точно как съм започнал с писането и кога е било. Май първото нещо, което написах беше едно стихче за Левски в пети или шести клас. Или може би малко по-рано-друго за една лястовичка, която летяла край Марица!?:)
Проблемът при мен винаги е бил, че не се занимавам само с едно нещо, а се "разпилявам" между много - писане, рисуване, музика, спорт. Сигурно, защото съм прекалено любопитен и любознателен - искам всичко да знам и ако може да направя и аз нещо такова :)
Вдъхновява ме понякога една дума, звук, видът на падащо листо в парка... Абе, какво да ви кажа - Вдъхновението е нещо велико и необяснимо!
Луната ми влияе страшно много- едно от най-хубавите си стихотворения започнах да го пиша при пълнолуние - на лунна светлина, върху вестник, който случайно ми беше под ръка. Е, само първите три куплета - останалите ги написах за няколко минути цели шест години по-късно - просто тогава се върна Вдъхновението. А после пак се появи, за да се превърне този стих в една прекрасна балада!
Вече рядко пиша на хартия - случва се обикновено, когато трябва да запиша нещо за да не го забравя, а нямам комп под ръка.
Един съвет от мен - ВИНАГИ, ама ВИНАГИ, когато нещо забръмчи в главата ви и думите започват да се редят - ВЕДНАГА ги запишете! Не се опитвайте да запомните, за да ги запишете утре -ЩЕ БЪДЕ КЪСНО!
Знам го от собствен опит! Ако го бях направил някога, сега щях да се гордея с едно прекрасно стихотворение, написването на което отложих за утре, защото бях много уморен и не станах от леглогто за да го запиша...
Когато пиша, почти никога не задрасквам - мисълта ми тече гладко без да спира. Което не означава, че след време не поправям тук-таме някоя дума от написаното - съвършенството е непостижимо, но защо пък да не се опитваме да го постигнем? :)
Не си спомням някога да съм унищожавал някое свое творение - грижливо си пазя всяко изписано листче или файл - те са част от мен! Въпреки това много пъти ми е идвало да взема да им драсна една клечка :)
Идеите си за нови неща ги записвам понякога - маркирам най-важното, даже за един роман съм си направили схема на сюжета :)
Само дето, ако го бях написал още през 1998г. сега щях да съм доста известен - просто половината неща от сюжета взеха, че се сбъднаха наистина :) Та вече не знам дали има смисъл да пиша нещо повече от написаните тогава трийсетина страници...
Бих се отдал на творчеството си и бих зарязал сегашната си професия, ако то ми носеше същия доход, какъвто ми носи тя и бих го направил веднага без да се колебая! Въпреки, че харесвам професията си и някога я практикувах с голямо удоволетворение се убедих, че честните хора в нея са толкова малко, че се понякога се чудя дали има смисъл все още да я упражнявам.
Добавям към всичко, казано до тук, че обикновено когато пиша се вживявам в образите на героите и сигурно за това доста от нещата ми се харесват - заради чувството, с което са написани.
Хайде, останалите - не се срамувайте и споделете!:)
Пиша от съвсем малък. Първият ми опит беше на 6 години, в предучилищната градина. Може да съм бил и на пет. Тогава другарката (все още имаше другарки, а не госпожи) ни възложи задача да напишем нещо като малко разказче. Помня, че това беше първата домашна работа, която са ми давали изобщо и я взех много присърце. Прибрах се вкъщи и написах кратка история за Гошко, който настинал и хванал температура и майка му се притеснила и го завела на доктор. Започваше така:
Веднъж майката на Гошко, както си играеше го пипна по челото... За жалост повече не помня :))))))))
Имаше страшно много двусмислици и майка ми и баща ми се забавляваха много с мен. Някои от буквите, тъй като още не можех да пиша както трябва, бяха обърнати наопаки. Например, Я-то ставаше английско R, и ей такива работи. Листът с историята още се пази някъде вкъщи. Първото си стихотворение написах във втори клас и беше за някаква смърт, която дебне зад скалите и те причаква с трион в лявата ръка. От него помня само това:
Къде си тръгнал, момко ти
по стръмните скали на здрача?
Ще съжаляваш призори
за вчера в мрака
Смъртта те дебне нейде там,
зад остър зъбер скрита
и се усмихва, знам,
с крака ще те изрита :)))) Смях голям!!! Ама тогава родителите ми бая се бяха притеснили какви са тия мрачнотии на които ме избива.
В училище винаги съм обичал да пиша и бях много силен по литература. Приеха ме в езикова гимназия и там започнахме да пишем есета поне 1-2 пъти седмично. Всички теми бяха изненадващи и много провокиращи. Накрая на 9ти и 10ти клас си издавахме книжки с най-добрите есета и стихове, събрани през годината. Голяма тръпка беше!
Тогава може би са били и първите ми по-сериозни влюбвания и допира с поезията.
Преди да замина за Германия, имах около 7, 8 стиха, които и до сега си пазя записани в една тетрадка.
Сериозното писана започна с BGlog и статиите, които си публикувах вътре. Твореца много ме вдъхнови с книгата, която пускаха с Чавдар Агайн (Палецът на Лестър), и така започнах да пускам и аз всяка вечер по една част на "За Принца, Злодея и Жабата". Блогът на Смъртта беше кулминация, а след това и "В Едно Селце, близо до Панагюрище", и "Три нощи до пълнолуние"...
Покрай Bglog се изостри и желанието ми да пиша повече стихове, и така, може би от есента на миналата година не съм спирал да пиша. Удоволствието ми е огромно, когато успея да завърша нещо и да го публикувам.
Пиша задължително на компютър и мисълта обикновено ми тече гладко и почти не редактирам. Вдъхновявам се от всичко. От парфюма на някоя мадама във влака или от усещането за пролет във въздуха. От статиите, които съм прочел в Блога, от книга или стихосбирка.
Когато съм на работа и ми е скучно, понякога си измислям началото на някой стих, които свързвам с определено усещане или впечатление, което ми се е запечатало. Понякога в главата ми се запаметява само някоя откъслечна фраза или дума, която ми предизвиква някакво усещане. Когато сядам да пиша, обикновено са се натрупали много впечатления и се чувствам като наелектризиран. Тогава е моментът, когато изливам всичко за много кратко време. Много е важно да познаваш добре този момент, и да можеш да го задържиш за известно време, когато го усетиш.
Понякога не се получава от първия път. Често си оставям незавършени стихове като текстови файлове на десктопа, така че да мога да ги допълвам. Някои се завършват за 2-3 дни, за други е необходима седмица, а някои просто не стават.
Почти нищо не съм изтрил от това, което съм написал, но за жалост не пазя абсолютно всичко. Все пак в момента си правя архив с написаното и си събирам отделните неща в папки. Мисля и да си ги отпечатам...
Та, толкова от мен. Дано не съм ви отегчил :)