Епилог І

Случайното момиче седеше само в един случаен бар.  Разсъждаваше уж върху новината за края на играта, но по- скоро не разсъждаваше, а се опитваше да запълни времето си с малко празно пространство.

До нея седна ослепително същество с яркочервена рокля и без никаква усмивка заяви :

-          Ти твоите глави няма ли да ги прибереш?

-          Не, не смятам – спокойно отговори Случайното момиче и се загледа през чашата си в червеното на роклята.

-          Защо? – попита съществото .

-          „Защо” е адски тъп въпрос. Отговорът обикновенно е „Защото така”. Но в случая ще обясня – защото така ми хрумва. Това беше една интересна игра, в която никой не беше много наясно какво точно се случва и какво се очаква да се случи. Гъделът под лявото ми ребро ми подсказа, че ще е интересно да се включа. И затова ще си остана включена.

-          Всъщност, да, беше интересна игра – каза съществото и отпи дълга глътка от синьото нещо, което се поклащаше в чашата му. – Бих поиграла още малко, но за жалост стана твърде смахнато дори за мен. И аз си имам здрав разум и логика, нали.

-          Възможно е – съгласи се Случайното момиче.- Много неща се объркаха, други пък си намериха мястото... Във всеки случай не може да се отрече, че тази Вселена е интересно място. Победители няма – както обикновено, всичко е все така относително. Последната дума пак е твоя.

-          Ти плащаш сметката! – заяви съществото с прекрасен безличен блясък в дълбините на очите си, отметна коса и със забележителна походка напусна бара.

-          Винаги някой трябва да плати, нали? – каза Случайното момиче на бармана. Той, от своя страна, се усмихна разбиращо и съчувстващо – нали затова беше барман. После съвсем нелогично каза :

-          Знаете ли, навън ужасно заваля. Сякаш небето се продъни изведнъж. Случайно надникнах през прозореца, а там едни светкавици, гръмотевици, порои....Сякаш светът се свършва...

-          Не бой се, не се свършва засега! – заяви Случайното момиче, остави една банкнота на бара и тръгна. Барманът погледна в мрака към улицата, но не успя да я види през поройния дъжд.

П.с. Мейкър, поне довърши епилога :)))