Епилог І
Епилог І
Случайното момиче седеше само в един случаен бар. Разсъждаваше уж върху новината за края на играта, но по- скоро не разсъждаваше, а се опитваше да запълни времето си с малко празно пространство.
До нея седна ослепително същество с яркочервена рокля и без никаква усмивка заяви :
- Ти твоите глави няма ли да ги прибереш?
- Не, не смятам – спокойно отговори Случайното момиче и се загледа през чашата си в червеното на роклята.
- Защо? – попита съществото .
- „Защо” е адски тъп въпрос. Отговорът обикновенно е „Защото така”. Но в случая ще обясня – защото така ми хрумва. Това беше една интересна игра, в която никой не беше много наясно какво точно се случва и какво се очаква да се случи. Гъделът под лявото ми ребро ми подсказа, че ще е интересно да се включа. И затова ще си остана включена.
- Всъщност, да, беше интересна игра – каза съществото и отпи дълга глътка от синьото нещо, което се поклащаше в чашата му. – Бих поиграла още малко, но за жалост стана твърде смахнато дори за мен. И аз си имам здрав разум и логика, нали.
- Възможно е – съгласи се Случайното момиче.- Много неща се объркаха, други пък си намериха мястото... Във всеки случай не може да се отрече, че тази Вселена е интересно място. Победители няма – както обикновено, всичко е все така относително. Последната дума пак е твоя.
- Ти плащаш сметката! – заяви съществото с прекрасен безличен блясък в дълбините на очите си, отметна коса и със забележителна походка напусна бара.
- Винаги някой трябва да плати, нали? – каза Случайното момиче на бармана. Той, от своя страна, се усмихна разбиращо и съчувстващо – нали затова беше барман. После съвсем нелогично каза :
- Знаете ли, навън ужасно заваля. Сякаш небето се продъни изведнъж. Случайно надникнах през прозореца, а там едни светкавици, гръмотевици, порои....Сякаш светът се свършва...
- Не бой се, не се свършва засега! – заяви Случайното момиче, остави една банкнота на бара и тръгна. Барманът погледна в мрака към улицата, но не успя да я види през поройния дъжд.
П.с. Мейкър, поне довърши епилога :)))
- Мамо, мамо, а ти коя ръка избираш? - подскачаше на един крак Петя.
- Лявата.
Малко разочаровано близначката я протегна и отвори - За теб е, тогава.
В малката й длан се синееше нещо. Непорасналото Пестицидно момиче го взе и учуденият й поглед говореше вместо нея. "Откъде я имаш?", сякаш казваше с очи.
- Ами ние днес в детската градина играхме на Блога на Смъртта и аз бях Пестицидното момиче, а Надето - Случайното момиче. Жореборе беше Мейкъра и ми я даде.
Пестицид бръкна в едно джобче на раницата си чанта и извади и другата обица. След малко сините халцедони искряха на ушите й в целия си блясък. Двете близначки впериха поглед в нея.
- Ще трябва да ме запознаете с Жореборе, усмихна им се тя.
Младежът благодари за копието от диска, мушна двата кристала в джоба си и напусна тягостното място.
Сега се беще настанил на масичката в бистрото срещу новия МОЛ, отпиваше от водката и препрочиташе копието от съдържанието на диска. А там пишеше следното:
Видение безплътно, без обувки,
доплувало от странен паралелелен свят,
с очи неутешимо тъжни
фосфорициращи с кристалите на Вал.
Сълзи и кръв не иска да пролива,
и само обич крие в своя джоб.
А мисълта му е като струна
докосната от пръстите на Бог!
И тогава младежът се усмихна. В очите му засвяткаха странни зелени свитлинки. А устните му прошепнаха: - Благодаря ти, татко, няма да те забравя!