Заинтригува ме! Ще се опитам да я намеря и прочета. Ама, след 15 юли...

    Ами аз нея не съм я чела. Иначе Алхимикът ми направи страхотно впечатление - както се изразява един приятел - "Тази книга има навика да прави разни хубави неща с хората..." За Алхимикът наистина си заслужава - има нещо от приказките, нещо от философията и нещо от живота на всеки един от нас - съвсем кратка, но човек изминава голям път през нея. Първата негова книга, която четох беше "Край река Пиедра седнах и заплаках" и бях направо грабната. Който си пада по романтични истории определено ще му хареса - колко съм плакала само! (Ако направя една равносметка май ще се окаже, че на книги плача много повече отколкото на филми. Може би защото филмът те ограничава визуално, докато, ако книгата е разказана добре, то можеш толкова да се развихриш в образите, които си създаваш в съзнанието, че в крайна сметка да изживееш много силно това, което се случва с героите.)
    Та за Паулу Куельо.. Чела съм Петата планина - и тя е много силна, някак си по-специална - всеки я разбира по различен начин поне от хората, с които съм говорила. А пък аз си имам един приятел дето като се съберем с него само за книгите на Паулу Куельо говорим. А иначе във всяка книга се говори за път, който човек трябва да извърви до... всичко - до себеопознаването, до опознаването на другите...
    Та... Дяволът и синьорита Прим... Мдам и тази книга е много интересна - поставя много и изключително интересни въпроси, на които надали можете веднага да дадете отговор или пък изобщо някога да дадете правилен отговор, или пък да измислите универсално решение... Там пък няма никакви отговори така да се каже, поне аз така виждам нещата. В смисъл, че в повечето му книги има едни като подсказки - нещо се случва и после авторът го разшифрова, докато в тази книга има повече действие, отколкото размишления, но пак вие трябва да си нагласите края...
    После Единадесет минути.. Тази книга също много промени в мен, но като изцяло критиката е много противоречива - двете крайности...на едни им харесва, на други въобще не. Счита се като цяло за по-женска книга... И като се замисли човек някой неща може въобще да не са верни, може да е направена като приказка, но пък е толкова хубава... и толкова добре разказана, че съм си препрочитала някои моменти петнадесетина пъти...
    Ммм последното, което четох беше Захир. И тя си струва - по-различна от другите, но все така ориентирана към пътя на опознаването. Доколкото чух и доколкото си личи от писаното, тази книга е малко биографична. Има много красиви лични моменти
    А бе с няколко думи Паулу Куельо определено има с какво да заинтригува - книгите му се четат бързо, изпълнени са интересни размисли, над които можеш да мислиш с часове.. Не знам коя да ви препоръчам... Която и да прочетете, ще си заслужава