Дневникът на един маг
Това е последната издадена у нас книга на Паулу Коелю. Всъщност това е неговата първа книга. Като такава до голяма степен отразява мирогледа и житейстката философия на автора. Досега съм прочел само тази и Алхимикът. Тази ми хареса доста повече. В нея се описва пътя на автора от Франция до Сантяго Де Компостела в Испания. Този път е изминаван стотици години от поклоници, дошли да се поклонят пред...честно да ви кажа забравих какво точно. В интересн на истината в книгата авторът изминава този целият път за да достигне до негавата лична цел. По време на пътя си той научава много интересни и важна неща за света който ни заобикаля, но за които никога не сме се замисляли.
НЕОБИКНОВЕНОТО СЕ НАМИРА НА ПЪТЯ НА ОБИКНОВЕНИТЕХОРА!
Tова е посланието на книгата и съм сигурен, че всеки който я прочете ще се убеди в истиността му. Книгата се опитва да ни научи, че няма невъзможни неща. Трябва винаги да следваме мечтите си и никога да не казваме, че не сме достатъчно добри за да вършим нещо. Учи ни да търсим всепоглъщата любов и как да я запазим. Учи ни, че за да намерм и постигнем едно нещо, трябва да знаем за какво точно ще правим с него след като го имаме....
Доста добра книга, стига да бъде четена с внимание. Всеки ще открие нещо за себе си и след като я прочете веднага ще започне отново.
Горещо я препоръчвам!
НЕОБИКНОВЕНОТО СЕ НАМИРА НА ПЪТЯ НА ОБИКНОВЕНИТЕХОРА!
Tова е посланието на книгата и съм сигурен, че всеки който я прочете ще се убеди в истиността му. Книгата се опитва да ни научи, че няма невъзможни неща. Трябва винаги да следваме мечтите си и никога да не казваме, че не сме достатъчно добри за да вършим нещо. Учи ни да търсим всепоглъщата любов и как да я запазим. Учи ни, че за да намерм и постигнем едно нещо, трябва да знаем за какво точно ще правим с него след като го имаме....
Доста добра книга, стига да бъде четена с внимание. Всеки ще открие нещо за себе си и след като я прочете веднага ще започне отново.
Горещо я препоръчвам!
Та за Паулу Куельо.. Чела съм Петата планина - и тя е много силна, някак си по-специална - всеки я разбира по различен начин поне от хората, с които съм говорила. А пък аз си имам един приятел дето като се съберем с него само за книгите на Паулу Куельо говорим. А иначе във всяка книга се говори за път, който човек трябва да извърви до... всичко - до себеопознаването, до опознаването на другите...
Та... Дяволът и синьорита Прим... Мдам и тази книга е много интересна - поставя много и изключително интересни въпроси, на които надали можете веднага да дадете отговор или пък изобщо някога да дадете правилен отговор, или пък да измислите универсално решение... Там пък няма никакви отговори така да се каже, поне аз така виждам нещата. В смисъл, че в повечето му книги има едни като подсказки - нещо се случва и после авторът го разшифрова, докато в тази книга има повече действие, отколкото размишления, но пак вие трябва да си нагласите края...
После Единадесет минути.. Тази книга също много промени в мен, но като изцяло критиката е много противоречива - двете крайности...на едни им харесва, на други въобще не. Счита се като цяло за по-женска книга... И като се замисли човек някой неща може въобще да не са верни, може да е направена като приказка, но пък е толкова хубава... и толкова добре разказана, че съм си препрочитала някои моменти петнадесетина пъти...
Ммм последното, което четох беше Захир. И тя си струва - по-различна от другите, но все така ориентирана към пътя на опознаването. Доколкото чух и доколкото си личи от писаното, тази книга е малко биографична. Има много красиви лични моменти
А бе с няколко думи Паулу Куельо определено има с какво да заинтригува - книгите му се четат бързо, изпълнени са интересни размисли, над които можеш да мислиш с часове.. Не знам коя да ви препоръчам... Която и да прочетете, ще си заслужава