Даунтаун СЕКОНД

Аз се оправих. Единствено ми тежеше, че намерили Асен пребит до смърт. Все се страхувах да не би да не е той или още по-лошо - да не би Андрей да му е направил нещо. Преместих се у тях. После и в родния му град. Един хубав ден Андрей ми цъфва с предложение за брак. Но по това време вече ме беше научил да бъда откровена да болка.  Направо си го попитах какво е станало с Асен. Не моежх повече да се преструвам, че съм забравила миналото. Така не се гради бъдеще. Беше ме страх от отговора. Имало е защо. И да ми го каже точно сега. Когато отново ми закъсняваше. Вече не се и съмнявах, че съм бременна. Мислех, че този път ще е по-различно.

Но през нощта след скандала сънувах как Асен казва, че детето ми ще е или курва или побойник и че трябва да го кръстя на него. На сутринта си събрах багажа и се прибрах вкъщи. Този път не пиех лекарства, но си беше същото - е, излизах от леглото и плачех, дори докато решавам кръстословици. По старата схема не отговарях на никакви писма, обаждания, посещения. Ани ми каза, че Андрей е заминал за чужбина. И аз не знам защо, но в този момент спрях да плача. Може да са ми свършили сълзите, може да съм решила, че светът е свършил.
    Но не беше така. Вече бях в четвъртия месец и определено ми личеше. И един ден просто отворих вратата и намерих на прага Андрей с най-ослепителната усмивка, на която е способен. Да - в ъгълчето се прокрадваше и малко съмнение, но аз се престорих, че не съм го видяла и скочих на врата му. Разцелувах го и заповтарях в унес как ми е писнало сама да решавам кръстословици и че не искам детето ми да има такава жестока майка...