Алтернативно продължение ;)
Всъщност, това е коментар към великолепния алтернативен разказ на Арагорн, но нещо не можах да го пусна като такъв, сори, проблеми с техниката :(
Асансьора рязко спря и вратите се отвориха. Сержант Стенли Блекмор хвърли бърз поглед наоколо и лицето му застина в хищна гримаса. Щяха да си платят за дяволъка. Буквално!
Мястото беше сумрачно, осветено само от тлеещите тук-там останки от големи огньове. Безкрайни пресичащи се ниски глаерии, неправдоподобно издълбани в скалата, стигащи до невъзможно големи каменни зали. И никъде нищо не помръдваше. Странно, но изострените до краен предел сетива му подсказваха, че тук наистина няма никой.
"Това е шибан капан", помисли си и продължи внимателно напред. След безкрайно обикаляне и взиране в изписаните тук и там по лабиринта зловещи знаци, сержанта долови някакъв звук. Поредния коридор се разшири рязко и пред погледа му се откри шокираща гледка. Точно пред него едно тяло, мъртво тяло, плавно се преобрази от човешката си форма в нещо, смътно наподобяващо библейските дяволи, след което се разтвори в нищото и просто изчезна.
Монотонния звук, който го беше довел тук, се усили рязко и накара сержанта да се обърне в другата посока. Последния оцелял бягаше мълчаливо с последни сили към стърчащата в центъра на залата каменна игла, а на сантиметри го преследваше някакво ужасно ревящо създание. Когато притичаха покрай него, сержанта разпозна и двамата и изпадна в ступор.
Президентът, човека, който до преди няколко часа сержант Блекмор смяташе за свой главнокоманудващ, със сетни сили се изкатери по тънката каменна игла и се сви на върха. На главата му се различаваха малки рогца, а от разпасаната му риза стърчеше половин опашка. Другото създание се оказа пъпчив младеж на около седемнадесет с опушено лице и хазартен блясък в очите. В ръцете си държеше бензинова резачка, с която току що беше отрязал другата част от опашката.
- Помощ! - изпищя Президента, когато го забеляза и тялото му се върна още малко към истинската си същност.
Сержанта вдигна електромета, но не успя да стреля. Президента се подхлъзна и преди копитата му да докоснат земята, резачката форсира рязко и се разлетяха кръв и парчета месо.
- Ей, пич, знам, че тоя беше последния - подвикна му тинейджъра - Казвай сега къде е копчето за второ ниво?
Асансьора рязко спря и вратите се отвориха. Сержант Стенли Блекмор хвърли бърз поглед наоколо и лицето му застина в хищна гримаса. Щяха да си платят за дяволъка. Буквално!
Мястото беше сумрачно, осветено само от тлеещите тук-там останки от големи огньове. Безкрайни пресичащи се ниски глаерии, неправдоподобно издълбани в скалата, стигащи до невъзможно големи каменни зали. И никъде нищо не помръдваше. Странно, но изострените до краен предел сетива му подсказваха, че тук наистина няма никой.
"Това е шибан капан", помисли си и продължи внимателно напред. След безкрайно обикаляне и взиране в изписаните тук и там по лабиринта зловещи знаци, сержанта долови някакъв звук. Поредния коридор се разшири рязко и пред погледа му се откри шокираща гледка. Точно пред него едно тяло, мъртво тяло, плавно се преобрази от човешката си форма в нещо, смътно наподобяващо библейските дяволи, след което се разтвори в нищото и просто изчезна.
Монотонния звук, който го беше довел тук, се усили рязко и накара сержанта да се обърне в другата посока. Последния оцелял бягаше мълчаливо с последни сили към стърчащата в центъра на залата каменна игла, а на сантиметри го преследваше някакво ужасно ревящо създание. Когато притичаха покрай него, сержанта разпозна и двамата и изпадна в ступор.
Президентът, човека, който до преди няколко часа сержант Блекмор смяташе за свой главнокоманудващ, със сетни сили се изкатери по тънката каменна игла и се сви на върха. На главата му се различаваха малки рогца, а от разпасаната му риза стърчеше половин опашка. Другото създание се оказа пъпчив младеж на около седемнадесет с опушено лице и хазартен блясък в очите. В ръцете си държеше бензинова резачка, с която току що беше отрязал другата част от опашката.
- Помощ! - изпищя Президента, когато го забеляза и тялото му се върна още малко към истинската си същност.
Сержанта вдигна електромета, но не успя да стреля. Президента се подхлъзна и преди копитата му да докоснат земята, резачката форсира рязко и се разлетяха кръв и парчета месо.
- Ей, пич, знам, че тоя беше последния - подвикна му тинейджъра - Казвай сега къде е копчето за второ ниво?
Коментари