Ало, кой се обажда?

България по времето на социализма. Малко момче докато е само вкъщи върти напосоки шайбата на телефона и набира непознати номера. Попада на българин - стар емигрант в Ирландия, който няма наследници. Започват често да си говорят по телефона - детето му разказва за училището, за живота в България и т.н.. На следващия месец родителите на момчето получават главозамайваща за онези времена сметка за телефон. Налага се бащата на момчето да продаде семейния "Москвич" за да си плати дълговете. Спират изходящите разговори за да не може момчето отново да си играе с телефона. Емигрантът се притеснява много след като момчето престава да му звъни. След 10 дни той звъни в дома на детето за да разбере какво се е случило. Детето му разказва цялата история. След една седмица бащата на момчето получава писмо от емигранта, в което той се извинява за грижите, които им е причинил. В писмото е изпратен и чек, с парите от който емигрантът моли бащата да купи нова кола, а останалата част от тях да използва за образованието на детето. Поема и ангажимент да издържа момчето след завършване на средното му образование в избран от него западен университет в Англия.