neurolax

можеше да се проточи още дълго.затова сега бе момента да напусне очертанията на олюляния си поглед, да се хлъзне в разцепените ледени плочи на тавана и да пропадне в тъмния коридор на безсъзнанието, в тоя изгубен тунел, в тая набързо скована бъчва за сънища.точно в тая тъмница на зрял покой скоро започваше да се опива светлината, запечатала тапетите на детската кошарна замечтаност, тя отприщваше потоци от стрелкащи се невродъгави потоци информация, които помитаха неопределеното настояще на човека в огледалото, отмиваха нуждата от осъзнаване,съкращаваха над и под дробната черта,отваряха скобите,сменяха знаци, опростяваха равенството,търсейки образа.Само образът можеше да бъде спрян.Докато сновеше без лице из лабиринта на очните канали, противоречивите спомени не му даваха ни най-малко чувство за принадлежност към себе си.причинно-следствените връзки, течните окончания на една помръкнала вода с разтреперани брегове и камък на дъното, честотите на проточна мозъчна хемофилия, бръмчаща в сърцето на организма - царицата майка, заобиколена от невротичните кръгове на робството.членовете на умопомрачителния средновековен мравуняк на жестокостта нравоупадъчно заеха местата под купола на цирка, криейки зад разноцветните балони възрастните си лица.равнодушието се разхождаше по въжето на опънатите краища на неделни прозявки, на прочетени стабилизиращи книги, на натегнати с червило пружинни  усмивки, на пост-алкохолни разходки по разлятите алеи на унесено моделирани паркове.и все още нямаше образ,а само образът можеше  да бъде спрян..