…М,да Смъртта наистина толкова се улиса в четенето,че едвам се откъсна от екрана на лаптопа.В интерес на истината някакво пърпорене  я  разсея и тя  реши да погледне през прозореца.

От паркинга плавно тръгваше лимузина Мерцедес,която много приличаше на министерска.Пърпоренето идваше от еднo АТB,коeто тъкмо паркираше.Смъртта не можеше да различи от разстоянието дали водача е мъж или жена,само забеляза шала върху врата му.

Преди тръгне да търси проклетият робот, тя взе стилната червена рокля от  пода,после помисли малко и  взе парите от дамската чантичка- на притежателката й нямаше да й трябват по-вече.А пък и в този свят без пари си почти никой.

……Главният секретар на министерството влезе в кабинета си,взе разсеян сводката за престъпленията и се зачете в нея.Тъкмо се беше вглъбил и оперативният телефон иззвъня-Дежурният му съобщаваше за ново убийство,което приличало на първото,по това,че гилзата също липсвала от местопрестъплението.Жоре Ата,изпита леко безпокойство преди да се обади на шофьора си да го закара до там.Стигнаха бързо,оперативната група и съдебният лекар се суетяха около трупа.Секретаря повика лекаря и го попита може ли да каже приблизително часа на смъртта.Лекаря назова приблизителен час,но каза,че ще може да каже по-точно,едва след аутопсията и  вметна,че нещо го смущава в този труп.

Жоре Ата,тъкмо се качваше в колата си и забеляза с периферното си зрение,някакви нишки,закачени на един храст,той повика човек от крими лабораторията и му ги показа.

…Смъртта пак усети някакво присъствие подобно на нея,тръгна след него,но установи,че е закъсняла,застана така,че да не я виждат суетящите се около трупа  оперативни работници.От мястото си и се стори,че трупа твърде много прилича на робота,който търсеше,но не беше много сигурна.

…..Жоре Ата се прибра в къщи,целуна съпругата си по навик,но проклетото безпокойство пак изпълзя в главата му.наля си голяма чаша” Смирноф”,надявайки се алкохолът да го накара да го забрави.Изпи я на екс,наля си втора и в този момент телефонът иззвъня-Обаждаше  се разследващият убийството на В,той рапортува,че е получил нареждане от самият министър,да предадат всички събрани доказателства и трупа на отдела по национална  и космическа сигурност,занимаващ се  с извънземни и НЛО.

Секретаря преглътна голяма глътка “Смирноф” и въпреки късният час реши да позвъни на съдебният лекар-лекарят веднага вдигна,личеше си,че е много развълнуван.Жоре Ата  си помисли,да не би да си е пийнал,но лекарят го увери,че е съвсем трезвен.

Каза му,че според него трупа не е на човек,а на “двунога форма на живот,на въглеродна основа”,която се различава твърде малко  от хората,това което е успял да установи за толкова кратко време,че обект”В”е нещо средно между андроид и биологична форма на живот.

Ега ти дългият ден,помисли  си главният секретар,ама по дяволите кое е по дълго неговото необяснимо безпокойство или самият  ден.

Сети се ,че на другият ден има среща с момичето което покани да заеме  вакантното място на Пиар в министерството,но въпреки приятният спомен,не можа да заспи спокойно.

В същият този момент  Дона седеше в панорамното барче на един близък МОЛ,отпиваше бавно и разсеяно от коктейла си,а в главата  й препускаха разбъркани мисли дали не сбърка като прие офертата на Жоре Ата за работа  и за неофициална среща. Погледът й се рееше безцелно из бара,когато видя в него да влиза добре облечен мъж, той се огледа бегло и смело се насочи към нейната маса,поклони се галантно и извинявайки се многократно,попита дали може да седне при нея,защото това била любимата му маса,а той бил фаталист.Пестицидиното момиче,преодолявайки раздразнението си от това,че й нарушават спокойствието й,му кимна хладно.

Вал(защото това беше той) седна с облекчение  на стола и се загледа през прозореца от който се виждаше една новопостроена луксозна кооперация.

..М.да,момичето е интересно и красиво по свой си начин,особено с тези странни обеци,помисли си Вал,но сега в момента ме интересува само един прозорец  отсреща .

….Смъртта се измъкна незабелязано от мястото на убийството и махна на първото такси,което видя.Таксито закова до нея,без да погледне тарифата тя назова някакъв хотел-шофьорът,който беше облечен в някакъв странен шлифер кимна учтиво и я подкани да се качи.Тя се намести удобно на задната седалка и си помисли –що за  ден е това,постоянно попадам на някакви странни субекти,първо водача на АТB-тo,а сега и този шофьор.По дяволите защо ли от тях лъхаше на нещо подобно,като самата нея,за момент реши,че е намерила част от хората,които й трябваха,обаче как можеше  да бъде съвсем сигурна в този несигурен свят….