42 - Смъртта е самотен занаят

Смъртта беше толкова самотна,въпреки красивата си външност.Хората явно интуитивно усещаха неприятности,ако си имат работа с нея и я избягваха.
 На смъртта  й се струваше,че в женски вид хората по малко се стряскаха,когато се наложеше да я видят.
Тя разтръска златисторусите си коси и хукна с невероятна скорост из времето и пространството,за да може да прогони поне за момент мислите и самотата си.Както се движеше,усети инстинктивно че е попаднала на някакво особено място,дори имаше усещането че е на няколко места едновременно .Заинтригувана тя се поспря,защото наблизо се усещаше някакво присъствие подобно  на нея.Тя се огледа,намираше се в един хотел в някакво старинно селце, а на леглото лежеше гола и красива жена,а  на пода беше небрежно захвърлена стилна червена рокля.Лицето  й почваше да придобива онзи така познат бял цвят,който Смъртта  познаваше до болка.
 Екранът на забравеният й лаптоп мигаше и тя любопитно се доближи  до него и с изненада прочете” Блогът на  смъртта”.Скролна леко по екрана и й стана интересно,даже тези Лорд дьо меч,Пестициденото момиче,Валята,Случайна,Георге Ата   започна да ги чувствува съвсем близки ,дори през главата й мина еретичната мисъл,че ако успее да ги срещне по някакъв начин,няма  да бъде вече толкова самотна.
 Тя спря да чете,въпреки че й стана интересно,защото се сети,че трябва веднага  да намери онзи  психясал робот,когото беше пратила с задача да намери по горе споменатите,а той вместо това беше създал нов живот.Дори й разправяше някакви бесмислици,че зад  всички тези имена бил стоял,някакъв си прост двоичен код.
Смъртта се сети,че май някой,някога беше казал:

“Всяка смърт е нов живот”,но дори тя вечната не знаеше дали е прав..