Чамла
Родопи - живописна, приказна планина. Мястото където всеки камък, всяко дръвче нашепва легенди. Винаги ще ме омайваш с твоите мистерий, а надали има човек вдишал от твоя аромат, видял кросотата ти да не е пожелал да те види отново.
Когато бях в Родопи, за първи път, имах чувството, че съм попаднал в някаква руска приказка, пушкинова история, очаквах всеки момент да видя къщичка на кокоши крака. Вековни дървета покрити с лишеи, нежно зелено килимче от мъх, тук там гъбка, затаявам дъх всеки момент ще се чуе смехът на някоя самодива... Вместо това стотици птици огласят гората с песните си.
На път към Триград, нашата поредна цел, решихме да посетим едно особено място - Чамла. Бях слушал вече за това изоставено родопско селце и любопитството ме изгаряше. Когато го видях бях поразен. Къщички - празни мидени черупки, улички - почти скрити от тревата, мислех си какво е това тъжно и унило място. И след това - цветове, смях ... Не е изоставено напълно това място, има живот. Весело ни посрещнаха двама млади художници. Кралство Чамлала. Така е известно сега. Тогава това беше само в проект. А сега, години по - късно е толкова различно. Когато го посетихме нямаше почти нищо, какво ли е сега... Какво е сега може да видите в нета или сами да го посетите, което ви препоръчвам горещо.
Вижте го сега, защото се опасявам, че е много вероятно след години това място да се промени до неузнаваемост. Причината за безпокойството ми е статия, която прочетох във вестник Сега - фирма изкупува земята където е било селището. На безценица разбира се. Подробности за собственика на фирмата не са дадени, според други източници се спряга името на Васил Божков, но това не е 100% достоверна информация.
Какво ли ще стане с това място?
Ще се превърне ли в поредния отвратителен туристически комплекс от скъпи хотелчета и бетон...
Когато бях в Родопи, за първи път, имах чувството, че съм попаднал в някаква руска приказка, пушкинова история, очаквах всеки момент да видя къщичка на кокоши крака. Вековни дървета покрити с лишеи, нежно зелено килимче от мъх, тук там гъбка, затаявам дъх всеки момент ще се чуе смехът на някоя самодива... Вместо това стотици птици огласят гората с песните си.
На път към Триград, нашата поредна цел, решихме да посетим едно особено място - Чамла. Бях слушал вече за това изоставено родопско селце и любопитството ме изгаряше. Когато го видях бях поразен. Къщички - празни мидени черупки, улички - почти скрити от тревата, мислех си какво е това тъжно и унило място. И след това - цветове, смях ... Не е изоставено напълно това място, има живот. Весело ни посрещнаха двама млади художници. Кралство Чамлала. Така е известно сега. Тогава това беше само в проект. А сега, години по - късно е толкова различно. Когато го посетихме нямаше почти нищо, какво ли е сега... Какво е сега може да видите в нета или сами да го посетите, което ви препоръчвам горещо.
Вижте го сега, защото се опасявам, че е много вероятно след години това място да се промени до неузнаваемост. Причината за безпокойството ми е статия, която прочетох във вестник Сега - фирма изкупува земята където е било селището. На безценица разбира се. Подробности за собственика на фирмата не са дадени, според други източници се спряга името на Васил Божков, но това не е 100% достоверна информация.
Какво ли ще стане с това място?
Ще се превърне ли в поредния отвратителен туристически комплекс от скъпи хотелчета и бетон...
Знаеш ли, аз вече се страхувам да споделям с хората за красиви, уникални и затънтени местенца, защото след време чувам, че там земята е купена и ще строят хотел или нещо подобно. Сигурно те и без да споделям ще построят нещо, ако са го надушили, но май ме гони параноята....
Не съм била в Родопите (освен в Пампорово, но почти нищо не помня), което си е голям пропуск. Надявам се докато имам възможност да отида, да не са орезилили всичко.
Почва да ми се струва, че България е прекалено малка и беззащитна пред алчните търговци на земя, и няма да остане ни едно девствено и диво кътче... Ще опитомят всичко, ще се опитат да го смелят за масова консумация и ....
Тъжно е...
п.с. Хубави неща пишеш, жалко е, че прекалено малко хора влизат тук и четата.