Спрете унищожението на гората!
Растенията са основен регулатор на количеството СО2 в атмосферата. Тяхното унищожаване нарушава естествения кръговрат на този газ от където той се натрупва. Резултата е парников ефект. Глобално затопляне. То вече се усеща и при нас.
***************************************************************************************************************
Зимите и летата в България - по-топли
Според някои прогнози, България няма да бъде много зле засегната от глобалното затопляне на климата. Възможно е просто зимите да станат по-топли, а летата да не са особено горещи. За нашия континентален климат, характеризиращ се понякога с доста мразовити зими, подобна промяна би била посрещната с облекчение. Дали обаче ще се случи точно това? И какво ще е отражението на климатичните промени върху икономическото развитие на страната – зимен и летен туризъм, земеделие, енергетика и т. н.? Отговор на тези въпроси търси европейският проект КЛАВИЕР, който е част от Шестата рамкова програма за научни изследвания на ЕС. В него участват учени от 6 страни – Германия, Австрия, Франция, Унгария, Румъния и България. КЛАВИЕР е насочен към промените на климата в района на Унгария, Румъния и България. И по-точно – към разработването на надежден научен инструментариум за техния анализ и прогнозиране. Съвсем обяснимо, специален интерес представляват връзките между климатичните промени и екстремалните метеорологични явления като големи наводнения, гръмотевични бури и т. н.
От българска страна в проекта участват Националният институт по метеорология и хидрология /НМХИ/ към БАН и УНСС.
“Освен икономическите и политически сътресения, страните от Централна и Източна Европа трябва да посрещнат днес и предизвикателствата на рисковете за околната среда и по-дългосрочните влияния на глобалните климатични промени” – заяви за Радио България един от българските участници в проекта – докторът на метеорологичните науки Стайко Колев от НМХИ.
“Оценка на влиянието на климатичните промени върху туризма, енергийния сектор и селското стопанство ще бъде направена от другия български участник в проекта - УНСС. А нашият институт – допълва г-н Колев - е включен в частта за диагноза и анализ на получените резултати от моделиранията на различни сценарии за промени в климата. И най-вече в частта за екстремалните явления като например мощните гръмотевични бури. Резултатите от моделните прогнози впоследствие ще се сравняват с наблюденията от метеорологичните станции. И ще се търси усъвършенстване на моделирането.”
В тази мащабна разработка участват и водещи научни центрове в Европа като института Макс Планк от Германия, института Пиер Лаплас от Франция, австрийския университет в Грац. Изследванията на авторитетния институт Макс Планк показват ясна обвързаност между зачестилите природни бедствия и промените в климата.
“Според тяхна статистика, подчертава г-н Колев, 64 на сто от всички катастрофални явления в Европа от 1980 г. насам могат директно да бъдат приписани на екстремалните метеорологични явления, чийто брой расте. Миналите и бъдещи тенденции в тази област ще бъдат подробно анализирани в проекта КЛАВИЕР. Нашият институт ще участва със задачата да бъде дефиниран подходящ метеорологичен критерий за гръмотевична дейност, който да бъде приложен в моделните симулации за настоящия и бъдещия климат.”
“Не само зимите ще бъдат по-топли, но се очаква и летата да бъдат по-горещи - обяснява Веселин Александров – ръководител на департамент “метеорология” в НМХИ . - Съгласно моделните резултати температурите в България се очаква да се повишат с около 2 до 5 градуса през XXI век. За съжаление валежите се очаква да бъдат редуцирани през топлата част от годината, което означава по-малко влага за земеделските култури. През зимата обаче се очаква валежите да се увеличат с около 10 на сто. Прогнозните модели сочат по-високи температури през зимата, което означава, че макар валежите като цяло да бъдат повече, тези от сняг ще намаляват. Зимата се очаква да бъде по-влажна, а лятото по-сухо и по-горещо. Екстремните събития като бури, наводнения, смерчове и други подобни ще бъдат по-често наблюдавани и на територията на страната ни.”
Все пак България няма да бъде сред най-лошо засегнатите от промените в климата европейски страни.
“Наистина България принадлежи към територията на средиземноморските страни, където се очакват промените да бъдат по-драстични – казва Веселин Александров. - Имам предвид по-голямо увеличение на температурите, особено през летния сезон и редуциране на валежите също през топлата част от годината. Но, от друга страна, България принадлежи и на зоната с континентален климат. Затова в сравнение с държави като Гърция, Италия, Испания или Португалия, тези промени няма да бъдат толкова драстични за нашата територия.”
Проектът КЛАВИЕР ще даде по-надежден инструментариум не само за по-точно прогнозиране на промените в климата и на икономическите им последици, но и за вземане на подходящи управленски решения с цел минимизиране на отрицателните последици от промените в климата в България, Румъния и Унгария.
Мария Димитрова
***************************************************************************************************************
Зимите и летата в България - по-топли
Според някои прогнози, България няма да бъде много зле засегната от глобалното затопляне на климата. Възможно е просто зимите да станат по-топли, а летата да не са особено горещи. За нашия континентален климат, характеризиращ се понякога с доста мразовити зими, подобна промяна би била посрещната с облекчение. Дали обаче ще се случи точно това? И какво ще е отражението на климатичните промени върху икономическото развитие на страната – зимен и летен туризъм, земеделие, енергетика и т. н.? Отговор на тези въпроси търси европейският проект КЛАВИЕР, който е част от Шестата рамкова програма за научни изследвания на ЕС. В него участват учени от 6 страни – Германия, Австрия, Франция, Унгария, Румъния и България. КЛАВИЕР е насочен към промените на климата в района на Унгария, Румъния и България. И по-точно – към разработването на надежден научен инструментариум за техния анализ и прогнозиране. Съвсем обяснимо, специален интерес представляват връзките между климатичните промени и екстремалните метеорологични явления като големи наводнения, гръмотевични бури и т. н.
От българска страна в проекта участват Националният институт по метеорология и хидрология /НМХИ/ към БАН и УНСС.
“Освен икономическите и политически сътресения, страните от Централна и Източна Европа трябва да посрещнат днес и предизвикателствата на рисковете за околната среда и по-дългосрочните влияния на глобалните климатични промени” – заяви за Радио България един от българските участници в проекта – докторът на метеорологичните науки Стайко Колев от НМХИ.
“Оценка на влиянието на климатичните промени върху туризма, енергийния сектор и селското стопанство ще бъде направена от другия български участник в проекта - УНСС. А нашият институт – допълва г-н Колев - е включен в частта за диагноза и анализ на получените резултати от моделиранията на различни сценарии за промени в климата. И най-вече в частта за екстремалните явления като например мощните гръмотевични бури. Резултатите от моделните прогнози впоследствие ще се сравняват с наблюденията от метеорологичните станции. И ще се търси усъвършенстване на моделирането.”
В тази мащабна разработка участват и водещи научни центрове в Европа като института Макс Планк от Германия, института Пиер Лаплас от Франция, австрийския университет в Грац. Изследванията на авторитетния институт Макс Планк показват ясна обвързаност между зачестилите природни бедствия и промените в климата.
“Според тяхна статистика, подчертава г-н Колев, 64 на сто от всички катастрофални явления в Европа от 1980 г. насам могат директно да бъдат приписани на екстремалните метеорологични явления, чийто брой расте. Миналите и бъдещи тенденции в тази област ще бъдат подробно анализирани в проекта КЛАВИЕР. Нашият институт ще участва със задачата да бъде дефиниран подходящ метеорологичен критерий за гръмотевична дейност, който да бъде приложен в моделните симулации за настоящия и бъдещия климат.”
“Не само зимите ще бъдат по-топли, но се очаква и летата да бъдат по-горещи - обяснява Веселин Александров – ръководител на департамент “метеорология” в НМХИ . - Съгласно моделните резултати температурите в България се очаква да се повишат с около 2 до 5 градуса през XXI век. За съжаление валежите се очаква да бъдат редуцирани през топлата част от годината, което означава по-малко влага за земеделските култури. През зимата обаче се очаква валежите да се увеличат с около 10 на сто. Прогнозните модели сочат по-високи температури през зимата, което означава, че макар валежите като цяло да бъдат повече, тези от сняг ще намаляват. Зимата се очаква да бъде по-влажна, а лятото по-сухо и по-горещо. Екстремните събития като бури, наводнения, смерчове и други подобни ще бъдат по-често наблюдавани и на територията на страната ни.”
Все пак България няма да бъде сред най-лошо засегнатите от промените в климата европейски страни.
“Наистина България принадлежи към територията на средиземноморските страни, където се очакват промените да бъдат по-драстични – казва Веселин Александров. - Имам предвид по-голямо увеличение на температурите, особено през летния сезон и редуциране на валежите също през топлата част от годината. Но, от друга страна, България принадлежи и на зоната с континентален климат. Затова в сравнение с държави като Гърция, Италия, Испания или Португалия, тези промени няма да бъдат толкова драстични за нашата територия.”
Проектът КЛАВИЕР ще даде по-надежден инструментариум не само за по-точно прогнозиране на промените в климата и на икономическите им последици, но и за вземане на подходящи управленски решения с цел минимизиране на отрицателните последици от промените в климата в България, Румъния и Унгария.
Мария Димитрова
Автор БГНЕС
Monday, 13 August 2007
Глобалното затопляне ще се ускори след 2009 г. и поне половината от следващите 5 години се очакват да бъдат по-топли от 1998 г., която е била най-горещата досега, се казва в изследване на британски учени, публикувано в списание “Сайънс”.
Експерти по климата отдавна предричат тенденция на глобално затопляне през ХХІ век, предизвикана от парниковия ефект, но новото изследване дава по-конкретни данни за вероятните климатични промени през десетилетието, започнало през 2005 г. В проучването се предсказва, че през следващите три-четири години затоплянето ще бъде по-слабо, но ще започне да нараства след 2009 г.
Рискът от глобално затопляне е по-голям, отколкото се предполага
Най-новите изследвания показват, че глобалното затопляне ще бъде по-рязко, отколкото се предполагаше по-рано. Две групи от учени са изказали това предположение, използвайки данните от температурата на въздуха на Земята, оставени ни от историята.
Двете групи са достигнали до извода, че днешните прогнози за темповете на затоплянето са занижени с около 75%. Изследването е публикувано в списанието Geophysical Research Letters. Техните резултати противоречат на общоприетата гледна точка, към която се придържа и Междуправителственият съвет по изменения на климата, изучаващ и анализиращ изследванията в тази област. Съветът предвижда, че средната температура на планетата ще се покачи с 1,5-4,5 градуса, ако в резултат на човешката дейност отделяния въглерод се удвои. Тези данни се основават на влиянието на въглеродния диоксид върху парниковия ефект и на различните странични причини, ускоряващи затоплянето, такива като намаляването на отразяващите способности на повърхността на планетата в резултат на топенето на ледовете.
Най-новото изследване добавя още един фактор - отделянето на въглероден газ от естествените екосистеми, например от почвата, които се увеличават с повишаването на температурата. Тези оценки се основават на исторически данни. Периодическите затопляния на атмосферата в миналото са били придружени с по-висока концентрация на въглероден газ, което отново е намалявало с падането на средните температури. Съгласно тази теория, при по-топло време екосистемите задържат по-малко количество въглероден газ. Американските учени са обобщили данните за 400 хиляди години, изучавайки ледника "Изток" в Антарктида. Техните европейски колеги са направили своите изводи на основата на по-кратък период в средата на миналото хилядолетие, когато се е наблюдавало значително захлаждане в северното полукълбо.
Европейските учени са достигнали до извода, че съществуващите днес оценки за перспективата от глобално затопляне са занижени с 15 до 78%. Американците са представили изводите в друга форма, предсказвайки възможното затопляне през този век с 7,7 градуса по Целзий. Учените са заявили, че резултатите от изследванията ми се различават минимално.