Кремиковци

Времето отново ме притиска и нямам време да пиша.
Пък и не е само времето. Темата, която ме вълнува изисква повече информация.
В завода съм ходил като студент. 2001 година. Там се проведе лятната ни практика по приложна химия. И тогава завода не беше в цветущо състояние. Все пак работеше. Казват, че 10 % от общата продукция за износ на страната идва от там.
Все пак - работи на загуба. Отрицателен баланс и за 2006 година.
В миналото са се погрижили да има достатъчно механизми, по които да се спазват някакви екологични норми. Построени са пречиствателни станции, с които да се пречистват отпадните води. Електро и механични филтри - пречистват отделените пари и газове. И т.н.
Серния диоксид  се използвал за производство на сярна киселина, въглеродния оксид за гориво, азотните окиси също се преработвали... Обаче идва един момент когато тази преработка започнала да излиза прекалено скъпо. Пазара се свива, масови съкращения, цените на горивата се покачват, няма ресурси, няма качествена руда, нито въглища и какво?
Излиза по - лесно да си плащат глобите и да замърсяват околната среда.
Кремиковци работи на загуба, но не може да фалира. Това предприятие е социален проблем. В него и около него работят хиляди.
Сега се опитват да го вдигнат на крака. Може и да успеят. Дано.
Исками се пречиствателните станции все пак да заработят на 100 % Това е важно...