Информация.
Урбанистични аспекти на развитието на туризма в планинските райони и курорти
ст.н.с. д-р арх. Петко Еврев
Брой: 42 / 2005-11-07
Планинските райони са сред най-привлекателните среди за отдих и туризъм в нашата страна. Но те са и традиционна жизнена среда за немалка част от нашето население и в тях се осъществяват редица дейности с важно значение за страната. В същото време следва да се има предвид, че природната среда в планината е много крехка, неустойчива и лесно податлива на негативно влияние и деградация в резултат на редица дейности, сред които е и туризмът.
Затова тезата, която ние отдавна лансирахме и упорито защищаваме, е, че отдихът и туризмът в планината трябва да се развиват в единство с другите функции на местното население, с неговия традиционен начин на живот, бит и култура и с грижата за опазване на природната среда. Този подход на интегрирано планиране и развитие на туризма в планината сега вече се свързва с принципа на устойчивото развитие и с появата на т.нар. алтернативни форми на туризма - зелен туризъм, прост туризъм, мек туризъм, културен туризъм, щадящ туризъм, екологичен туризъм.
Степента на стопанско и туристическо усвояване в нашите планини е сравнително ниска в сравнение с други европейски планински райони и това е сериозно тяхно предимство, което следва внимателно да се използва. В нашата страна усвояването на планинските райони за рекреационно-туристически цели решително изостава в сравнение с морското ни крайбрежие, където сме свидетели на истински строителен туристически бум с всичките негативни черти на едно консумативно и недалновидно отношение към природната среда и рекреационно-туристическите ресурси. Но налице са вече симптомите на пренасяне на строителната вълна и към вътрешността на страната в планините. Банско, Пампорово и Боровец вече изпитват натиска на капитала и устояването на принципите на съобразено и щадящо туристическо строителство става все по-трудно и по-отговорно.
Какви са европейските политики за планинските райони
Планинските райони представляват изключителен потенциал за Европа и освен че са отлична среда за развитие на туризма, изпълняват многобройни други функции - екологични, икономически, социални, културни и земеделски. Отдавна, още преди учредяването на Европейския съюз, в алпийските страни се провежда целенасочена политика, регламентирана в закони, за подпомагане на планинските райони предвид специфичните им географски и климатични условия и начин на живот на планинското население.
В нашето съвремие тези национални практики прерастват в общоевропейска политика. Парламентарната асамблея и Конгресът на местните и регионални власти в Европа отдават особено голямо значение на планинските райони в рамките на Стратегията за социално сближаване.
В документа “Ръководни принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент”, приети на Конференцията на министрите, отговарящи за устройството на територията (CEMAT), се набелязват принципи и подходи на интегрирана политика за развитието и устройството на планинските райони. Интегрираната политика за планинските райони се разглежда като особено важна част от общоевропейската регионална и териториалноустройствена политика, която задължително трябва да налага мерки за икономическо и социално развитие в планините, за опазване и управление на природните ресурси, както и за съхраняване на местните традиции и култури. Тази политика трябва да отчита и факта, че планинските райони освен разнообразието си, което трябва да се съхрани и насърчи, имат и други общи проблеми от икономическо, социално и екологично естество заради природните условия (надморска височина, релеф, климат). Тя трябва да държи сметка и за това, че състоянието на околната среда в планинските райони е не само задължение, но и възможност за живеещото в тях население и че е необходимо да се намери точният баланс между социално-икономическото им развитие и опазването на околната среда.
Териториалното устройство на планинските райони като дейност, която се основава на добрата координация, трябва да обърне внимание на специфичните условия в планинските райони и на въздействие върху отделните секторни политики като:
- икономическите политики, които трябва да допринесат за разнообразяването и увеличаването на броя на дейностите, занаятите и малките и средните предприятия, както и за сътрудничество между тях
- селското и горското стопанство, където политиката за развитие следва да се базира върху производството на качествени продукти, да допринасят за опазването на околната среда
- в туризма трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни инициативите, които могат да допринесат за развитието на качествен туризъм, съобразен с природната, икономическата, социалната, културната и архитектурно-историческата среда в планината
- обществени услуги, чието качество в планинските райони не трябва да бъде по-ниско от това за останалата територия
- устойчивото опазване на почвите, водата и въздуха, на ландшафта и увредените зони, опазване на фауната и флората и на техните местообитания и, при необходимост, тяхната рехабилитация
- опазване и насърчаване на идентичността на населението в планинските райони, както и на разнообразието и богатството на тяхното културно наследство.
Какви са нашите виждания за пространственото планиране и развитие на туризма в планината
Предстоящото активно усвояване на планинския рекреационен потенциал следва да се осъществява с такт и внимание, за да се избегнат множество възможни грешки, познати ни от досегашната ни практика и от практиката на европейските алпийски страни. Трябва да се намери една наша, българска, форма на туристическо устройство, при която да се акцентира на лятно-зимната експлоатация, характерна за нашите условия, и на използването на съществуващите селища с постоянно население, които притежават богати рекреационни ресурси и български национален дух, история, традиции и материална култура. Едносезонните самостоятелни туристически комплекси, характерни за някои алпийски страни, като например Франция, разположени на голяма надморска височина и пригодни само за зимна експлоатация, са неподходящ чужд модел за нашите условия, който не бива да се копира и прилага в нашите планини. У нас трябва да се изграждат многосезонни и многофункционални курорти с неголям капацитет, привързани към съществуващите селища и курорти.
Трябва да признаем, че след увлеченията през 70-те години на изминалия век с предложения за изграждане на такива комплекси в Пирин, Рила, Витоша и Родопите постепенно тези намерения бяха отложени, забравени и заменени с други концепции, основани на локализиране на туристическото строителство към вече съществуващи планински селища и курорти. За това допринесе в голяма степен еволюцията в екологичното мислене и развитието на природозащитното законодателство с обявяването на народните паркове, а по-късно националните и природните паркове.
Защо са необходими териториалноустройствените планове за планинските райони
През втората половина на ХХ век у нас са изработени поредица от териториалноустройствени планове за планински райони. За Рила планина териториалноустройствени планове са разработвани през 1962 г. от арх. Л. Константинов, през 1968 г. - от арх. П. Григоров, през 1975 г. е разработена "Програма за комплексно развитие на отдиха и туризма в Северна Рила" от колектив с ръководител проф. Л. Стойчев, през 1985 г. - Ландшафтоустройствен план от проф. Л. Стойчев с колектив. За Пирин планина е разработена териториалноустройствена схема през 1972 г. от арх. П. Григоров с колектив, през 1977 г. инж. Н. Чучева с колектив проектира паркоустройствен проект на Народен парк "Пирин", през 1991 г. колектив с ръководител инж. Л. Йоцова разработва нов паркоустройствен проект на Народен парк "Пирин". За Витоша планина още през 1954 г. е разработен Генерален план от проф. Д. Сугарев, през 1977 г. е разработен териториалноустройствен план от колектив с ръководител арх. К. Бисеров, през 1987 г. във връзка с кандидатстването на София за домакин на зимните олимпийски игри е разработена устройствена схема от колектив с ръководител арх. Чипев. За Западните Родопи е разработена териториалноустройствена схема през 1978 г. от колектив с ръководител инж. М. Ковачева. За Средна Стара планина е разработен териториалноустройствен план през 1985 г. от колектив с ръководители инж. М. Младенова и проф. Л. Динев и териториалноустройствени планове на курортно-туристически локализации от колективи с ръководители арх. П. Еврев и арх. Й. Славкова.
За съжаление нови териториалноустройствени планове на планински райони в последните години не са разработвани. За сметка на това се изготвиха т.нар. планове за управление на националните паркове "Централен Балкан", "Рила" и "Пирин" и на природния парк "Витоша". Плановете за управление на националните паркове "Рила", "Пирин" и "Централен Балкан" обхващат обаче само част от планинските райони, а именно защитената природна среда. Цялата територия на планините заедно планинските селища са предмет именно на териториалноустройствените планове, които без съмнение не само по-обхватно, но и по-комплексно третират проблемите на устройството, опазването и развитието на планинските райони.
Според нас сериозна задача на МРРБ е да възстанови практиката на планиране на регионално равнище и да намери подходящ механизъм за възлагане и изработване на териториалноустройствени планове на планинските райони. Тази практика следва да се обвърже с изготвянето и одобряването на закон за планината. Проект на такъв закон има от 1998 г., но неговото процедиране се забавя още по-безнадеждно от закона за крайбрежието.
Защо е необходим закон за планината
Необходимостта от такъв закон е продиктувана от специфичните проблеми на планинските райони - обезлюдяване и нарушаване на социалната структура, високо равнище на безработицата, икономическа изостаналост, неефективно земеделие и животновъдство, изостаналост в инфраструктурното съоръжаване, проблеми с опазването на природната среда. Един закон за планината би положил основите на национална политика, насочена към възраждането на тези райони. Проектозаконът за планината от 1998 г. с версия от 2001 г. е насочен както към подпомагане на социално-икономическото развитие, така и към устройството и опазването на планинските територии. По аналогия с някои европейски закони са предвидени редица облекчения и стимули за насърчаване на икономическото развитие и превръщането на планинските райони в привлекателно място за производство, туризъм и осигуряване на по-качествени услуги за населението. Съгласно проектозакона устройството и опазването на планинските територии се извършва на основата на:
- устройствени схеми за планинските масиви
- общи устройствени планове на планинските общини и на части от тях
- общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии в планинските общини.
Устройствените схеми и планове определят общата структура на територията, зоните с различен режим на използване, опазване и устройство, развитието на техническата инфраструктура, териториалното развитие на населените места и селищните образувания, пределно допустимите големини на курортите съобразно нормите за рекреационно натоварване на територията и ресурсите, мерките за опазване на околната среда и планинските ресурси. Освен това с тези планове се определят границите на публичната и частната собственост, проектните граници на урбанизираните, земеделските, горските, нарушените и защитените територии, зоните за ски спорт и туризъм, специфичните изисквания, правила и нормативи за устройство на територията, опазване и подобряване на околната среда.
Структурно-композиционни принципи за планиране на планинските райони
При планирането на планинските райони е от особено важно значение структурирането на територията по такъв начин, че да се осигури съгласувано развитие на отделните функции и дейности, както и осъществяване на ефективна природозащита. В нашите планини трябва да се опазят големи природни пространства без активно усвояване и туристическо ползване като еталон на природното равновесие. Това са териториите с режим на защитена природна среда (тип А), които заемат сърцевината на планините. В проекта на закон за планината тази територия е наречена “Зона с особена териториално-устройствена защита” и включва всички територии над горната граница на гората, защитените природни територии, водоохранителните зони и гори, охранителните зони около курортите и курортните ресурси. В останалата част от планината следва да се обособят територии на природна и горскостопанска среда (тип Б), в които се практикуват дейности на отдиха и съвместими с тях стопански дейности. Това са гори и земи от горския фонд със стопанско и рекреационно предназначение. Териториите за локализиране на курортна база се ориентират към съществуващи планински селища и формират курортно-туристически локализации (тип В). В проектозакона тази територия е наречена “Зона на селищна и курортна среда” и включва урбанизирани територии в строителни граници на населени места и селищни образувания, както и тяхната крайселищна територия.
При разполагането на териториите за локализиране на селища и курортни селищни образувания в структурата на планината следва да се прилага принципът на редуването им със свободна природна среда (тип Б). При съблюдаването на този принцип в различните планини в съответствие с геоморфоложката им структура се получават различни структурни схеми на туристическо усвояване и разположение на локализациите:
- радиална схема (Рила, Пирин, Витоша)
- напречно-успоредна схема (Стара планина, Средна гора)
- мрежеста схема (Западни Родопи).
Локализациите от курортни селища, курортни зони и комплекси се развиват по принцип в линейни направления главно по долините на реки и пътни връзки. В тези най-активно усвоени територии също се прилага принципът на редуването - на усвоени селищни територии със свободни и озеленени крайселищни и междуселищни територии. Така се осигурява навлизането на природната среда в селищните образувания и не се допуска формирането на непрекъснато лентово застрояване в долините.
В рамките на курортно-туристическата локализация курортните селища, курортните зони и комплекси формират курортно-селищно образувание от агломерационен тип или "дисперсен град в планината". Това образувание следва да бъде предмет на общо устройствено планиране в специален общ устройствен план.
В последните години са изработени редица общи и подробни устройствени планове на курортно-туристически локализации, зони за ски, курортни комплекси и селища като Пампорово, Голям Перелик, Банско, Чепеларе, Сютка, Паничище, Разлог - Предела, Самоков - Боровец - Бели Искър, Семково, Узана, Ком, Беклемето и др. В някои от тези разработки е приложен именно подходът на интегрирано развитие на туризма, обвързано със съществуващи селища в планината не само като изходни пунктове, но и като място за локализиране на туристическо строителство и функционирането им в единна система с планинските курортни комплекси.
За отбелязване е, че нашата национална практика (с малки изключения, като например Сютка) не се ориентира към създаването на нови планински комплекси, а към доразвитие и обновяване на съществуващи комплекси (Пампорово, Боровец, Семково, Беклемето, Юндола, Предела, Узана и др.) и към туристическо строителство във и край съществуващи селища (Банско, Нисък Боровец, Бели Искър, Говедарци, Априлци и др.).
Структурно-композиционни принципи за планиране на планинските курорти
Планирането на самите планински курорти следва да започва още с изготвянето на териториалноустройствените планове на районно и локално равнище, с които се определят общата структура на планираната територия и местата за локализиране на материалната база за отдих и туризъм - към съществуващи курортни селища с постоянно население и в самостоятелни курортни комплекси. Местоположението на курортите се определя на основата на комплексен рекреационен анализ на територията и оценка на курортно-туристическите потребности. С устройствения план на курортно-туристическата локализация се прецизира и доуточнява конкретното местоположение на отделния курорт. Големината на курорта зависи от редица фактори и условия от природен, технически, функционален, икономически, естетически и психологически характер. Сред тях особено важен фактор е капацитетът или поемната способност на основния курортен ресурс, за зимните курорти това е поемната способност на ски пистите. Пренебрегването на този фактор и изграждането на по-голям брой туристически обекти и леглова база от тези, които позволява капацитетът им, води до претоварване на ски пистите и въжените линии и подобно на претоварените пясъчни плажове на брега на морето означава нарушен комфорт за посетителите и заплаха за равновесието на природната среда. Симптоми за такова претоварване на рекреационния капацитет на ски пистите и въжените линии се наблюдават вече в Банско и Пампорово, а в близко бъдеще може да се очакват и в други планински курорти.
При планирането на планинските курортни комплекси следва да се има предвид, че тяхната големина, структура и композиция зависи и от наличните подходящи терени за застрояване, които в планинските условия не са особено много. За планинските курорти е присъща разчленената форма с отделни ядра най-вече поради сложните теренни форми (Пампорово, Семково, яз. "Батак", Предела и др.). По-рядко се среща компактната форма (Боровец, Беклемето и др.).
Терените и сградите за подслон и обитаване представляват "основната тъкан" на курорта (нето територия на курорта), която заема и най-голямата част от общата му територия. В нашите курорти преобладават хотелите и почивните домове. Индивидуалните вили се срещат като елементи на някои планински курорти (Юндола, Семково, яз. "Батак", Панагюрски колонии и др.). Вече се появяват и ще получат по-сериозно разпространение и някои характерни за европейските курорти форми като: индивидуални апартаменти в хотелски сгради, семейни хотели, пансиони, къщи в села, фамилни ваканционни селища, хотел-селища и др. Тревожен е фактът, че формата апартаментен хотел в някои случаи се изражда в жилищна апартаментна сграда без обществено обслужващи обекти. Това е продиктувано от стремежа по-бързо да се реализират печалби от предприемачите, но се влошават качествата на курортната среда и тя започва да прилича на жилищен комплекс.
Прекалената концентрация на подслони в големи многоетажни сгради е неприемлива като начин на застрояване и нарушава природното равновесие в планината. Подходящо е да се прилага по-умерена концентрация, чрез която застрояването може да изкристализира в структура, съзвучна с околната природна среда.
Препоръчваните показатели за гъстота в нето терените за подслон са 120-150 л/ха, или 60-80 м2/легло. Плътността на застрояване е подходящо да бъде по- ниска от 20%, а интензивността на застрояване - по-ниска от 1.00. По-голяма гъстота и интензивност биха влошили условията в курортната среда и биха я доближили до характера на урбанизираната среда. Считаме, че заменянето на Наредба №5 с Наредба №7 от 2003г., с което се завишиха нормативите за застрояване в курортни зони и комплекси (П от 20% на 50% и Кинт от 1.00 на 2.00), допринесе за рязко влошаване качествата на курортната среда и направи лоша услуга дори и на предприемачите. Впоследствие тези показатели бяха редуцирани на 30% за плътността и 1.5 за Кинт, но все още са твърде високи за курортна среда.
При осъществената вече приватизация в курортните комплекси предстои да се обособят парцели (УПИ) за отделните хотелски и почивни сгради, които не бива да заемат повече от 50-60% от общата територия на комплексите. Така ще се защити необходимостта от по-просторно публично пространство за широко обществено ползване в курортните комплекси. Това пространство са не само улиците, алеите и инфраструктурните мрежи и съоръжения, но преди всичко обществените озеленени площи (курортните паркове) и терените, съоръженията и сградите за спорт и рекреация - ски пистите, ски пътеките, ски полетата. Тенденцията за свиване и намаляване на публичното пространство в курортите е пагубна и трябва с всички сили и средства на планирането да противостои на тази тенденция и да се защищава пространството за широко обществено ползване.
При формиране на вътрешната структура на курорта взаимното разположение на отделните терени и свързаните с тях функции следва да осигурява достатъчно гъвкаво решение с възможности за последващо развитие във времето, за да се отговори на бързо променящите се вкусове и технически нововъведения. Гъвкавостта на структурата и възможността й към приспособяване и развитие е особено характерно за курортната среда, която трябва да отговаря на променящите се потребности на посетителите и нововъзникващите дейности на отдиха.
За характерен архитектурен стил и образ
Особено важна цел на устройственото планиране е да се постигне хармонично обемно-пространствено изграждане на планинските курорти. При планинските курорти е необходимо да се формира индивидуален архитектурен образ и характер, като се използват характерните природни дадености, местните строително-архитектурни традиции и похвати, съчетани с оригинално новаторско претворяване на специфичната курортна функция.
Трябва да посочим, че в началото и през втората половина на ХХ век в нашите планински курорти са осъществени множество успешни архитектурни реализации, сполучливи примери на един характерен планински архитектурен стил. Редица индивидуални вилни сгради от началото на века в Боровец, Юндола, Пампорово, Св. Константин, Бяла черква и други, макар и повлияни от архитектурата в алпийските страни, имат своето характерно излъчване и чар, което ги нарежда сред паметниците на архитектурата. За съжаление много от тях са срутени и унищожени и непрекъснато намаляват. Поредица от планински почивни домове, хижи и хотели от 60-те 70-те години на века в Боровец, Пампорово, Витоша, Семково, Мальовица и други са образци на правдива и вярна като мащаб и характер архитектура в планината, която заслужава уважение и зачитане.
Днешната наша архитектура в планинските курорти въпреки някои сполучливи примери като цяло е все още в търсене и лутане и не е съвсем добре ориентирана в характера и правдивия образ на планинската архитектура. Затова в планинските ни курорти ще срещнем и “виенски барок”, и куполи, и балюстради, и неподходящи за планинските условия материали, и откровено лъжлива имитация на архитектурни образци от миналото. В същото време в нашите градове поради стремежа към изцеждане на възможността за застрояване на имотите се срещат много завършеци и покриви на сгради, характерни по-скоро за планинската, отколкото за градската среда и архитектура. Това тотално объркване в характера и образа на съвременната ни архитектурата се дължи до голяма степен на бруталната намеса на инвеститорите и на отслабената имунна система на архитектите проектанти. Свидетели сме на някаква “чалгализация” в архитектурния образ и на морето, и в градовете, и в планината. Затова малкото сериозни и сполучливи реализации в планинските курорти ни радват истински и ни дават надежда, че архитектурата ще изживее този период на заразна детска болест и ще съумее да се ориентира към един сериозен подход в създаването на архитектурната среда и архитектурния образ в планината и планинските ни курорти.
ст.н.с. д-р арх. Петко Еврев
Брой: 42 / 2005-11-07
Планинските райони са сред най-привлекателните среди за отдих и туризъм в нашата страна. Но те са и традиционна жизнена среда за немалка част от нашето население и в тях се осъществяват редица дейности с важно значение за страната. В същото време следва да се има предвид, че природната среда в планината е много крехка, неустойчива и лесно податлива на негативно влияние и деградация в резултат на редица дейности, сред които е и туризмът.
Затова тезата, която ние отдавна лансирахме и упорито защищаваме, е, че отдихът и туризмът в планината трябва да се развиват в единство с другите функции на местното население, с неговия традиционен начин на живот, бит и култура и с грижата за опазване на природната среда. Този подход на интегрирано планиране и развитие на туризма в планината сега вече се свързва с принципа на устойчивото развитие и с появата на т.нар. алтернативни форми на туризма - зелен туризъм, прост туризъм, мек туризъм, културен туризъм, щадящ туризъм, екологичен туризъм.
Степента на стопанско и туристическо усвояване в нашите планини е сравнително ниска в сравнение с други европейски планински райони и това е сериозно тяхно предимство, което следва внимателно да се използва. В нашата страна усвояването на планинските райони за рекреационно-туристически цели решително изостава в сравнение с морското ни крайбрежие, където сме свидетели на истински строителен туристически бум с всичките негативни черти на едно консумативно и недалновидно отношение към природната среда и рекреационно-туристическите ресурси. Но налице са вече симптомите на пренасяне на строителната вълна и към вътрешността на страната в планините. Банско, Пампорово и Боровец вече изпитват натиска на капитала и устояването на принципите на съобразено и щадящо туристическо строителство става все по-трудно и по-отговорно.
Какви са европейските политики за планинските райони
Планинските райони представляват изключителен потенциал за Европа и освен че са отлична среда за развитие на туризма, изпълняват многобройни други функции - екологични, икономически, социални, културни и земеделски. Отдавна, още преди учредяването на Европейския съюз, в алпийските страни се провежда целенасочена политика, регламентирана в закони, за подпомагане на планинските райони предвид специфичните им географски и климатични условия и начин на живот на планинското население.
В нашето съвремие тези национални практики прерастват в общоевропейска политика. Парламентарната асамблея и Конгресът на местните и регионални власти в Европа отдават особено голямо значение на планинските райони в рамките на Стратегията за социално сближаване.
В документа “Ръководни принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент”, приети на Конференцията на министрите, отговарящи за устройството на територията (CEMAT), се набелязват принципи и подходи на интегрирана политика за развитието и устройството на планинските райони. Интегрираната политика за планинските райони се разглежда като особено важна част от общоевропейската регионална и териториалноустройствена политика, която задължително трябва да налага мерки за икономическо и социално развитие в планините, за опазване и управление на природните ресурси, както и за съхраняване на местните традиции и култури. Тази политика трябва да отчита и факта, че планинските райони освен разнообразието си, което трябва да се съхрани и насърчи, имат и други общи проблеми от икономическо, социално и екологично естество заради природните условия (надморска височина, релеф, климат). Тя трябва да държи сметка и за това, че състоянието на околната среда в планинските райони е не само задължение, но и възможност за живеещото в тях население и че е необходимо да се намери точният баланс между социално-икономическото им развитие и опазването на околната среда.
Териториалното устройство на планинските райони като дейност, която се основава на добрата координация, трябва да обърне внимание на специфичните условия в планинските райони и на въздействие върху отделните секторни политики като:
- икономическите политики, които трябва да допринесат за разнообразяването и увеличаването на броя на дейностите, занаятите и малките и средните предприятия, както и за сътрудничество между тях
- селското и горското стопанство, където политиката за развитие следва да се базира върху производството на качествени продукти, да допринасят за опазването на околната среда
- в туризма трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни инициативите, които могат да допринесат за развитието на качествен туризъм, съобразен с природната, икономическата, социалната, културната и архитектурно-историческата среда в планината
- обществени услуги, чието качество в планинските райони не трябва да бъде по-ниско от това за останалата територия
- устойчивото опазване на почвите, водата и въздуха, на ландшафта и увредените зони, опазване на фауната и флората и на техните местообитания и, при необходимост, тяхната рехабилитация
- опазване и насърчаване на идентичността на населението в планинските райони, както и на разнообразието и богатството на тяхното културно наследство.
Какви са нашите виждания за пространственото планиране и развитие на туризма в планината
Предстоящото активно усвояване на планинския рекреационен потенциал следва да се осъществява с такт и внимание, за да се избегнат множество възможни грешки, познати ни от досегашната ни практика и от практиката на европейските алпийски страни. Трябва да се намери една наша, българска, форма на туристическо устройство, при която да се акцентира на лятно-зимната експлоатация, характерна за нашите условия, и на използването на съществуващите селища с постоянно население, които притежават богати рекреационни ресурси и български национален дух, история, традиции и материална култура. Едносезонните самостоятелни туристически комплекси, характерни за някои алпийски страни, като например Франция, разположени на голяма надморска височина и пригодни само за зимна експлоатация, са неподходящ чужд модел за нашите условия, който не бива да се копира и прилага в нашите планини. У нас трябва да се изграждат многосезонни и многофункционални курорти с неголям капацитет, привързани към съществуващите селища и курорти.
Трябва да признаем, че след увлеченията през 70-те години на изминалия век с предложения за изграждане на такива комплекси в Пирин, Рила, Витоша и Родопите постепенно тези намерения бяха отложени, забравени и заменени с други концепции, основани на локализиране на туристическото строителство към вече съществуващи планински селища и курорти. За това допринесе в голяма степен еволюцията в екологичното мислене и развитието на природозащитното законодателство с обявяването на народните паркове, а по-късно националните и природните паркове.
Защо са необходими териториалноустройствените планове за планинските райони
През втората половина на ХХ век у нас са изработени поредица от териториалноустройствени планове за планински райони. За Рила планина териториалноустройствени планове са разработвани през 1962 г. от арх. Л. Константинов, през 1968 г. - от арх. П. Григоров, през 1975 г. е разработена "Програма за комплексно развитие на отдиха и туризма в Северна Рила" от колектив с ръководител проф. Л. Стойчев, през 1985 г. - Ландшафтоустройствен план от проф. Л. Стойчев с колектив. За Пирин планина е разработена териториалноустройствена схема през 1972 г. от арх. П. Григоров с колектив, през 1977 г. инж. Н. Чучева с колектив проектира паркоустройствен проект на Народен парк "Пирин", през 1991 г. колектив с ръководител инж. Л. Йоцова разработва нов паркоустройствен проект на Народен парк "Пирин". За Витоша планина още през 1954 г. е разработен Генерален план от проф. Д. Сугарев, през 1977 г. е разработен териториалноустройствен план от колектив с ръководител арх. К. Бисеров, през 1987 г. във връзка с кандидатстването на София за домакин на зимните олимпийски игри е разработена устройствена схема от колектив с ръководител арх. Чипев. За Западните Родопи е разработена териториалноустройствена схема през 1978 г. от колектив с ръководител инж. М. Ковачева. За Средна Стара планина е разработен териториалноустройствен план през 1985 г. от колектив с ръководители инж. М. Младенова и проф. Л. Динев и териториалноустройствени планове на курортно-туристически локализации от колективи с ръководители арх. П. Еврев и арх. Й. Славкова.
За съжаление нови териториалноустройствени планове на планински райони в последните години не са разработвани. За сметка на това се изготвиха т.нар. планове за управление на националните паркове "Централен Балкан", "Рила" и "Пирин" и на природния парк "Витоша". Плановете за управление на националните паркове "Рила", "Пирин" и "Централен Балкан" обхващат обаче само част от планинските райони, а именно защитената природна среда. Цялата територия на планините заедно планинските селища са предмет именно на териториалноустройствените планове, които без съмнение не само по-обхватно, но и по-комплексно третират проблемите на устройството, опазването и развитието на планинските райони.
Според нас сериозна задача на МРРБ е да възстанови практиката на планиране на регионално равнище и да намери подходящ механизъм за възлагане и изработване на териториалноустройствени планове на планинските райони. Тази практика следва да се обвърже с изготвянето и одобряването на закон за планината. Проект на такъв закон има от 1998 г., но неговото процедиране се забавя още по-безнадеждно от закона за крайбрежието.
Защо е необходим закон за планината
Необходимостта от такъв закон е продиктувана от специфичните проблеми на планинските райони - обезлюдяване и нарушаване на социалната структура, високо равнище на безработицата, икономическа изостаналост, неефективно земеделие и животновъдство, изостаналост в инфраструктурното съоръжаване, проблеми с опазването на природната среда. Един закон за планината би положил основите на национална политика, насочена към възраждането на тези райони. Проектозаконът за планината от 1998 г. с версия от 2001 г. е насочен както към подпомагане на социално-икономическото развитие, така и към устройството и опазването на планинските територии. По аналогия с някои европейски закони са предвидени редица облекчения и стимули за насърчаване на икономическото развитие и превръщането на планинските райони в привлекателно място за производство, туризъм и осигуряване на по-качествени услуги за населението. Съгласно проектозакона устройството и опазването на планинските територии се извършва на основата на:
- устройствени схеми за планинските масиви
- общи устройствени планове на планинските общини и на части от тях
- общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии в планинските общини.
Устройствените схеми и планове определят общата структура на територията, зоните с различен режим на използване, опазване и устройство, развитието на техническата инфраструктура, териториалното развитие на населените места и селищните образувания, пределно допустимите големини на курортите съобразно нормите за рекреационно натоварване на територията и ресурсите, мерките за опазване на околната среда и планинските ресурси. Освен това с тези планове се определят границите на публичната и частната собственост, проектните граници на урбанизираните, земеделските, горските, нарушените и защитените територии, зоните за ски спорт и туризъм, специфичните изисквания, правила и нормативи за устройство на територията, опазване и подобряване на околната среда.
Структурно-композиционни принципи за планиране на планинските райони
При планирането на планинските райони е от особено важно значение структурирането на територията по такъв начин, че да се осигури съгласувано развитие на отделните функции и дейности, както и осъществяване на ефективна природозащита. В нашите планини трябва да се опазят големи природни пространства без активно усвояване и туристическо ползване като еталон на природното равновесие. Това са териториите с режим на защитена природна среда (тип А), които заемат сърцевината на планините. В проекта на закон за планината тази територия е наречена “Зона с особена териториално-устройствена защита” и включва всички територии над горната граница на гората, защитените природни територии, водоохранителните зони и гори, охранителните зони около курортите и курортните ресурси. В останалата част от планината следва да се обособят територии на природна и горскостопанска среда (тип Б), в които се практикуват дейности на отдиха и съвместими с тях стопански дейности. Това са гори и земи от горския фонд със стопанско и рекреационно предназначение. Териториите за локализиране на курортна база се ориентират към съществуващи планински селища и формират курортно-туристически локализации (тип В). В проектозакона тази територия е наречена “Зона на селищна и курортна среда” и включва урбанизирани територии в строителни граници на населени места и селищни образувания, както и тяхната крайселищна територия.
При разполагането на териториите за локализиране на селища и курортни селищни образувания в структурата на планината следва да се прилага принципът на редуването им със свободна природна среда (тип Б). При съблюдаването на този принцип в различните планини в съответствие с геоморфоложката им структура се получават различни структурни схеми на туристическо усвояване и разположение на локализациите:
- радиална схема (Рила, Пирин, Витоша)
- напречно-успоредна схема (Стара планина, Средна гора)
- мрежеста схема (Западни Родопи).
Локализациите от курортни селища, курортни зони и комплекси се развиват по принцип в линейни направления главно по долините на реки и пътни връзки. В тези най-активно усвоени територии също се прилага принципът на редуването - на усвоени селищни територии със свободни и озеленени крайселищни и междуселищни територии. Така се осигурява навлизането на природната среда в селищните образувания и не се допуска формирането на непрекъснато лентово застрояване в долините.
В рамките на курортно-туристическата локализация курортните селища, курортните зони и комплекси формират курортно-селищно образувание от агломерационен тип или "дисперсен град в планината". Това образувание следва да бъде предмет на общо устройствено планиране в специален общ устройствен план.
В последните години са изработени редица общи и подробни устройствени планове на курортно-туристически локализации, зони за ски, курортни комплекси и селища като Пампорово, Голям Перелик, Банско, Чепеларе, Сютка, Паничище, Разлог - Предела, Самоков - Боровец - Бели Искър, Семково, Узана, Ком, Беклемето и др. В някои от тези разработки е приложен именно подходът на интегрирано развитие на туризма, обвързано със съществуващи селища в планината не само като изходни пунктове, но и като място за локализиране на туристическо строителство и функционирането им в единна система с планинските курортни комплекси.
За отбелязване е, че нашата национална практика (с малки изключения, като например Сютка) не се ориентира към създаването на нови планински комплекси, а към доразвитие и обновяване на съществуващи комплекси (Пампорово, Боровец, Семково, Беклемето, Юндола, Предела, Узана и др.) и към туристическо строителство във и край съществуващи селища (Банско, Нисък Боровец, Бели Искър, Говедарци, Априлци и др.).
Структурно-композиционни принципи за планиране на планинските курорти
Планирането на самите планински курорти следва да започва още с изготвянето на териториалноустройствените планове на районно и локално равнище, с които се определят общата структура на планираната територия и местата за локализиране на материалната база за отдих и туризъм - към съществуващи курортни селища с постоянно население и в самостоятелни курортни комплекси. Местоположението на курортите се определя на основата на комплексен рекреационен анализ на територията и оценка на курортно-туристическите потребности. С устройствения план на курортно-туристическата локализация се прецизира и доуточнява конкретното местоположение на отделния курорт. Големината на курорта зависи от редица фактори и условия от природен, технически, функционален, икономически, естетически и психологически характер. Сред тях особено важен фактор е капацитетът или поемната способност на основния курортен ресурс, за зимните курорти това е поемната способност на ски пистите. Пренебрегването на този фактор и изграждането на по-голям брой туристически обекти и леглова база от тези, които позволява капацитетът им, води до претоварване на ски пистите и въжените линии и подобно на претоварените пясъчни плажове на брега на морето означава нарушен комфорт за посетителите и заплаха за равновесието на природната среда. Симптоми за такова претоварване на рекреационния капацитет на ски пистите и въжените линии се наблюдават вече в Банско и Пампорово, а в близко бъдеще може да се очакват и в други планински курорти.
При планирането на планинските курортни комплекси следва да се има предвид, че тяхната големина, структура и композиция зависи и от наличните подходящи терени за застрояване, които в планинските условия не са особено много. За планинските курорти е присъща разчленената форма с отделни ядра най-вече поради сложните теренни форми (Пампорово, Семково, яз. "Батак", Предела и др.). По-рядко се среща компактната форма (Боровец, Беклемето и др.).
Терените и сградите за подслон и обитаване представляват "основната тъкан" на курорта (нето територия на курорта), която заема и най-голямата част от общата му територия. В нашите курорти преобладават хотелите и почивните домове. Индивидуалните вили се срещат като елементи на някои планински курорти (Юндола, Семково, яз. "Батак", Панагюрски колонии и др.). Вече се появяват и ще получат по-сериозно разпространение и някои характерни за европейските курорти форми като: индивидуални апартаменти в хотелски сгради, семейни хотели, пансиони, къщи в села, фамилни ваканционни селища, хотел-селища и др. Тревожен е фактът, че формата апартаментен хотел в някои случаи се изражда в жилищна апартаментна сграда без обществено обслужващи обекти. Това е продиктувано от стремежа по-бързо да се реализират печалби от предприемачите, но се влошават качествата на курортната среда и тя започва да прилича на жилищен комплекс.
Прекалената концентрация на подслони в големи многоетажни сгради е неприемлива като начин на застрояване и нарушава природното равновесие в планината. Подходящо е да се прилага по-умерена концентрация, чрез която застрояването може да изкристализира в структура, съзвучна с околната природна среда.
Препоръчваните показатели за гъстота в нето терените за подслон са 120-150 л/ха, или 60-80 м2/легло. Плътността на застрояване е подходящо да бъде по- ниска от 20%, а интензивността на застрояване - по-ниска от 1.00. По-голяма гъстота и интензивност биха влошили условията в курортната среда и биха я доближили до характера на урбанизираната среда. Считаме, че заменянето на Наредба №5 с Наредба №7 от 2003г., с което се завишиха нормативите за застрояване в курортни зони и комплекси (П от 20% на 50% и Кинт от 1.00 на 2.00), допринесе за рязко влошаване качествата на курортната среда и направи лоша услуга дори и на предприемачите. Впоследствие тези показатели бяха редуцирани на 30% за плътността и 1.5 за Кинт, но все още са твърде високи за курортна среда.
При осъществената вече приватизация в курортните комплекси предстои да се обособят парцели (УПИ) за отделните хотелски и почивни сгради, които не бива да заемат повече от 50-60% от общата територия на комплексите. Така ще се защити необходимостта от по-просторно публично пространство за широко обществено ползване в курортните комплекси. Това пространство са не само улиците, алеите и инфраструктурните мрежи и съоръжения, но преди всичко обществените озеленени площи (курортните паркове) и терените, съоръженията и сградите за спорт и рекреация - ски пистите, ски пътеките, ски полетата. Тенденцията за свиване и намаляване на публичното пространство в курортите е пагубна и трябва с всички сили и средства на планирането да противостои на тази тенденция и да се защищава пространството за широко обществено ползване.
При формиране на вътрешната структура на курорта взаимното разположение на отделните терени и свързаните с тях функции следва да осигурява достатъчно гъвкаво решение с възможности за последващо развитие във времето, за да се отговори на бързо променящите се вкусове и технически нововъведения. Гъвкавостта на структурата и възможността й към приспособяване и развитие е особено характерно за курортната среда, която трябва да отговаря на променящите се потребности на посетителите и нововъзникващите дейности на отдиха.
За характерен архитектурен стил и образ
Особено важна цел на устройственото планиране е да се постигне хармонично обемно-пространствено изграждане на планинските курорти. При планинските курорти е необходимо да се формира индивидуален архитектурен образ и характер, като се използват характерните природни дадености, местните строително-архитектурни традиции и похвати, съчетани с оригинално новаторско претворяване на специфичната курортна функция.
Трябва да посочим, че в началото и през втората половина на ХХ век в нашите планински курорти са осъществени множество успешни архитектурни реализации, сполучливи примери на един характерен планински архитектурен стил. Редица индивидуални вилни сгради от началото на века в Боровец, Юндола, Пампорово, Св. Константин, Бяла черква и други, макар и повлияни от архитектурата в алпийските страни, имат своето характерно излъчване и чар, което ги нарежда сред паметниците на архитектурата. За съжаление много от тях са срутени и унищожени и непрекъснато намаляват. Поредица от планински почивни домове, хижи и хотели от 60-те 70-те години на века в Боровец, Пампорово, Витоша, Семково, Мальовица и други са образци на правдива и вярна като мащаб и характер архитектура в планината, която заслужава уважение и зачитане.
Днешната наша архитектура в планинските курорти въпреки някои сполучливи примери като цяло е все още в търсене и лутане и не е съвсем добре ориентирана в характера и правдивия образ на планинската архитектура. Затова в планинските ни курорти ще срещнем и “виенски барок”, и куполи, и балюстради, и неподходящи за планинските условия материали, и откровено лъжлива имитация на архитектурни образци от миналото. В същото време в нашите градове поради стремежа към изцеждане на възможността за застрояване на имотите се срещат много завършеци и покриви на сгради, характерни по-скоро за планинската, отколкото за градската среда и архитектура. Това тотално объркване в характера и образа на съвременната ни архитектурата се дължи до голяма степен на бруталната намеса на инвеститорите и на отслабената имунна система на архитектите проектанти. Свидетели сме на някаква “чалгализация” в архитектурния образ и на морето, и в градовете, и в планината. Затова малкото сериозни и сполучливи реализации в планинските курорти ни радват истински и ни дават надежда, че архитектурата ще изживее този период на заразна детска болест и ще съумее да се ориентира към един сериозен подход в създаването на архитектурната среда и архитектурния образ в планината и планинските ни курорти.
На първо място това са планините, които заобикалят Софийското поле.
Привлекателни със своята природа са Витоша, Люлин и Плана .
Люлин планина се намира на 3 км на югозапад от столицата.
София се слави като един от най-зелените градове в Европа .
Въпреки бурните демографски и териториални процеси, София има щастието де е добре озеленен град в сравнение с другите европейски столици.
По-големите зелени площи на градските и районни паркове са групирани в крупни зелени масиви , а малките зелени площи относително равномерно покриват чрез кварталните градинки жилищните територии и дори най-интензивно застроените части на главния градски център.
Най–популярният парк е близката Витоша , който покрива и голяма част от планината.
Тази територия е много добре социализирана, в нейните рамки се намират много маркирани пътеки, десетки хижи, хотели и ресторанти.
Централният парк на София е Борисовата градина . В самото начало на парка се намира езерото Ариана , където можете да покарате водно колело от пролетта до късна есен.
Паркът разполага и с много тенис кортове, трасета за състезания с колела, както и футболният стадион “Българска Армия” и националният стадион “Васил Левски”.