отстъпи - въвеждане през opera 8
паст-нат текст, проверка.
Тя беше там, в сянката на скалата - цялата в прахоляк, със забележима синина на лицето. Изглеждаше адски изморена, но някак успяваше да се усмихне.
Отгоре някой започна да стреля. Жоро пусна дълъг откос към вътрешността на сградата, прихвана Ани през кръста и се затича към Уазката. Някой отгоре викаше на неразбираем език, но псувните рядко имат нужда от превод. Отзад се виждаше прахоляка, вдигнат от прибиращите се Ленд-Ровъри.
Когато стигнаха до руското возило, Жоро отпусна хватката си и се подпря запъхтян на автомата. Ани оправи дрешката си и го изгледа с оня свой особен поглед.
- Все още мога да ходя и сама - каза, въпреки, че не беше съвсем сигурна.
- И аз се радвам да те видя, Ани - ухили се Жоро насреща и - Можеш ли да караш? Аз май след малко ще повърна...
Със сигурност беше той. Нейният си Жоро. Каквото и да търсеше тук.
Тери, това за шрифта си е лично мой бъг - имам грешка в началото на текста.
Вместо , каквато беше идеята, затвярящия таг е без наклонена черта и ... всичко си е болд до края.
Вероятността някой друг да го направи случайно или умишлено е минимална, според мен, но ... всъщност, сега ще пробвам нещо.