шАпка невиДимка

Ето кратко описание на шестте мислещи шапки:

  1.Бялата шапка

Хората, за които може да се използва израза, че “са си сложили бялата шапка” са хора, които търсят информация. Бялата шапка е свързана с данните, с информацията, с въпросите, които изясняват една или друга информация, както и със слушането, разбира се.

И тъй като креативното мислене и мисленето изобщо не е възможно без информация, бялата шапка е начинът (като стил на поведение) да се събира  информация.

 2.Червената шапка

Червената шапка се свързва с чувствата и интуицията. Понякога ние не можем да сме сигурни в едно или друго наше действие, но вътрешно усещаме, че знаем какво да направим. Червената шапка е мисленето в сферата на ирационалното, на интуитивното, т.е. на база на събран опит от миналото, но без достатъчно информация и факти.

3.Черната шапка

Черната шапка е една от най-често “използваните” шапки в мисленето и се свързва с логически-негативното. Чрез мислене тип “черна шапка” ние си обясняваме нещата по логически път, но обикновено използваме заключенията си за да решим защо нещо НЯМА да стане, защо някаква идея НЕ Е добра или работима и т.н.

Черните шапки са нещо съвсем нормално, но и че има хора, които прекаляват с мислене тип “черна шапка”, в резултат на което се убива креативното мислене и възможните идеи и иновации, които биха могли да възникнат в резултат на креативното мислене.

4. Жълтата шапка

Жълтата шапка е логическото-позитивно мислене. Жълтото, като символ на слънцето е повод за оптимизъм, за проактивност, за надежда в бъдещето. на база на логиката, носителите на жълтата шапка вземат решения кои възможности и алтернативи за работа са перспективни.

Или, при жълтите шапки акцентът в мисленето е към позитивното, към възможните положителни резултати.

5. Зелената шапка

Зелената шапка е шапката на креативността. Хората, които по-често си “слагат” зелени шапки са хора, които търсят нови идеи, опитват се да откриват нови възможности, използват методи за насърчаване на креативността като “провокацията”, търсят нови алтернативи.

   Ерябва да се насърчават  хората, които са по-често склонни да носят зелени шапки, да не се отчайват, ако си имат работа с влиятелни хора с черни шапки, а да се опитват да ги притиснат в ъгъла, като им предложат директно да мислят креативно, поне за миг. Например “До сега говорихме как тази идея няма да се получи. Нека отделим малко време и се опитаме да бъдем креативни (т.е. “Нека да сложим зелените шапки”).

  Подобен подход поставя хората с черни шапки в неблагоприятно положение, за да излязат от което те или трябва да приемат предложението (т.е. дискусията да започне в нова за тях посока), или да признаят, че нямат способността да мислят креативно.

6. Синята шапка

 З а синята шапка, но накратко, това е онзи начин на мислене и поведение, при който ситуацията се контролира според обстоятелствата.

Ако дискусиите в един екип например стигат до задънена улица, човекът със синя шапка ще е този, който ще насочи хората към кратка брейнсторминг сесия (зелена шапка), или към събиране на повече информация (бяла шапка) и т.н.

Синята шапка е присъща за ролята “Председател” в един екип, например. Именно това е човекът, който обединява екипните усилия и води екипа в определена посока.

 Чичо под калпака мисли, каквото му подскажат

Коя е шапката, която носите най-често?  Без отговор! Много е лично и не подлежи на оценка.