Аз лично смятам, че измислих те и намислих те имат две коренно различни значения.Освен това, днес разговарях с един от известните български хайку творци, Христо кеПела, родом от Асеновград, автор на много книги с хайку, превеждан къде ли не, който преподава и източни философии в СУ и който ми каза, че това с определения брой срички е отдавна отживяло, и че самото хайку също търпи развитие.Важна е образността и експресивността.
Връзката човек-природа, която определя хайкуто като хайку, ми се вижда доста слаба в това стихче. Това стихче е по- скоро сенрю?
Всъщност, нямам идея как ще звучи стихчето на японски, така, че едва ли има определящо значение едната сричка. 5-7-5 според мен би трябвало да важи само за японски.
Позволете ми да ви представя тук гледната точка на
Николай Пеняшки и неговата статия:
Накратко за Хайку / Сенрю – хумор в хайку
През осемдесетте и началото на деветдесетте години на ХІХ век в Япония се води дискусия под мотото „Литература ли е хайку?“. През 1892 г. в дискусията се включва и Масаока Шики - поет, теоретик и родоначалник на съвременното хайку, чието име японците поставят в един ред с имената на Башьо, Бусон и Иса. Тогава той прави знаменитото си изказване за хайку като част от литературата. Под негово влияние названието на тристишията се променя от хокку на хайку. Макар и новатор, Шики никога не се е обявявал против сезонните думи и фиксираната форма на хайку. В теоретичното наследство на Шики особено място заема теорията за шясей (shaseisetsu) като основен творчески принцип в хайку.Терминът shasei първоначално е бил използван в изобразителното изкуство за превод на английския термин sketch скица, пейзажна рисунка, но след Шики с него се назова творчески принцип, който условно може да бъде определен като реализъм. Условността произтича от обстоятелството, че шясей и реализмът имат аналогични дефиниции, но шясей се отнася единствено за поетичните жанрове хайку и танка.Съгласно гледната точка на Р. Блайт1 - най-големия европейски специалист по хайку и дзен, - в хайку се разкрива същността на природата, а в сенрю - същността на човека. Докато в хайку природата заема централно място, в сенрю тя или отсъства, или служи като фон за разкриване на вътрешното психологическо състояние на човека.
В хайку човекът се разглежда не като част от обществото, а като отделен индивид, чието присъствие озарява природата, ако отново цитираме Блайс. Любовта и изневярата, бедността и богатството, които заемат важно място в сенрю, се отнасят към периферията на хайку и по правило са представени като индивидуални преживявания на автора. Така е представен и характерният за хайку мотив за състраданието към всяко живо същество. Известно е, че хайку е поезия на обратите. Но нашето отношение към тях може да бъде различно. Според източната философия, всички елементи на нашия свят са свързани помежду си и се намират в състояние на Всеобща и Спонтанна Хармония. Промените са закономерна част от тази система. Затова отношението към тях в поезията хайку може да се нарече позитивно. Тази поезия преоткрива за нас някои всеобщи връзки, за които стана дума по-горе (най-вече връзката "човека - природата"). Всяко добро хайку е миг на осъзнаване, приближаване и на такова стихотворение човек, който е успял да разбере моментния проблясък на Великото Единство често реагира с малко тъжна и почти незабележима усмивка:
***** Щом в миг видях ледената висулка: наля я с хубост светлината лунна... И аз не се самоубих.
Сайто Санки
Съществува и друго отношение към обратите. Може да се каже, че те подчертават абсурдността на нашия живот и представят самия живот само като хаос и пълно разочарование. Има един особен вид хайку, който е израз тъкмо на такава "негативна ирония". Тези тристишия се казват "сенрю" (на името на съставителя на първия сборник на такива стихове). Сенрю също произлиза от "играта на ренга", но не от добре премислени и дълбоки "начални строфи" (хокку), а от вътрешните тристишия на ренга, които са се пишели с известна волност. Затова сенрю често са възприемани като "второкачествено хайку" . В тях не винаги има сезонни думи, като правило самите теми не претендират за Вечност. Това са комични битови сценки, често злободневки, свързани с политиката и т.н. (къде другаде ще намериш абсурдност, ако не в ежедневния кипеж от проблеми и събития?). Но мнозина с удоволствие пишат и четат сенрю (виж примерите по-долу). Освен това не винаги сенрю може да бъде различено от "истинското" хайку - та нали света не е толкова елементарен и бинарен, за да може еднозначно да се разграничи тъжното от смешното:
***** Прекарах ноща В покоите на княза... И все пак ме втресе. Керику
*******
Ароматът на твоя парфюм... Какво може да бъде по-силно? - Миризмата на моите чорапи!
Алексей Андреев
***** След земетресението Клюнът на петлето-ветропоказател Сочи към земята
Мишел Уелш
С благодарност към сайт Животът и Валери Рибаров, за този чудесен материал, след който не виждам място за спорове.
"Съгласно гледната точка на Р. Блайт1 - най-големия европейски специалист
по хайку и дзен, - в хайку се разкрива същността на природата, а в
сенрю - същността на човека. Докато в хайку природата заема централно
място, в сенрю тя или отсъства, или служи като фон за разкриване на
вътрешното психологическо състояние на човека."
Принципно нямаме против да ни представите Пеняшки, особено ако посочвате източника, от който заимствате. Иначе бихме могли и сами да се запознаем с него при добро желание. Аз не разбрах защо заехте отбранителна позиция?
Не се отбранявам, излиза, че това наистина не е хайку, а е сенрю, но като форма, когато кликнеш в различните сайтове да определиш какъв е жанра на написаното от теб, винаги излиза само хайку, или миниатюри и източни форми.
Знаете ли, лично аз не съм почитател на броенето на срички и точното определяне на жанрова стилистика. Затова определям нещата, които пиша, като "стихчета" без претенции за форма, жанр и пр. В нашият раздел "Поезия" нямаме изисквания за подраздел, пък и етикетчето едва ли е от значение. Важното в края на краищата е, че сте предала емоцията, и тя се е възприела по исканият от вас начин. Поздрави!
Знаеш ли мен хич не ме интересува колко срички използваш, нито дали думите са с един корен, още по-малко ме интересува какво мислят европейските познавачи на японското изкуство, а най-малко би ме зайнтересувал някакъв си български "творец на хайку", защото знам, че то не е това, което ни се иска на нас европейците, нито пък има нещо общо с Балканите.
Японското хайку е световъзприятие, обвързано с традиците и религията на войните-самураи. Кой тук е самурай? :)
Просто смятам, че самурайското изкуство на средновековна Япония си има много строги канони и всичко, което се разминава с тях не може да се назовава с думите, които те използват. Сори за това, че няма да направя четка, но стихотворната форма си има изисквания и ограничения. Другия вариант е белият стих.
Интересно защо са те ОМИНУСИЛИ? Ти си първият поет, които коментираме. Това е хубаво. Значи пишеш повече от интересно. Това не е четка, а констатация.
Аз искам да пиша така, както съм ги написала тези и няма значение дали са ме оминусили или са ми сложили плюсове, може да не е японско хайку, но ми харесва да пиша кратко, поне от известно време.........пък как точно ще се нарече ..........
Връзката човек-природа, която определя хайкуто като хайку, ми се вижда доста слаба в това стихче. Това стихче е по- скоро сенрю?
Всъщност, нямам идея как ще звучи стихчето на японски, така, че едва ли има определящо значение едната сричка. 5-7-5 според мен би трябвало да важи само за японски.Позволете ми да ви представя тук гледната точка на
Николай Пеняшки и неговата статия:
Накратко за Хайку / Сенрю – хумор в хайку
През осемдесетте и началото на деветдесетте години на ХІХ век в Япония се води дискусия под мотото „Литература ли е хайку?“. През 1892 г. в дискусията се включва и Масаока Шики - поет, теоретик и родоначалник на съвременното хайку, чието име японците поставят в един ред с имената на Башьо, Бусон и Иса. Тогава той прави знаменитото си изказване за хайку като част от литературата. Под негово влияние названието на тристишията се променя от хокку на хайку. Макар и новатор, Шики никога не се е обявявал против сезонните думи и фиксираната форма на хайку. В теоретичното наследство на Шики особено място заема теорията за шясей (shaseisetsu) като основен творчески принцип в хайку.Терминът shasei първоначално е бил използван в изобразителното изкуство за превод на английския термин sketch скица, пейзажна рисунка, но след Шики с него се назова творчески принцип, който условно може да бъде определен като реализъм.
Условността произтича от обстоятелството, че шясей и реализмът имат аналогични дефиниции, но шясей се отнася единствено за поетичните жанрове хайку и танка.Съгласно гледната точка на Р. Блайт1 - най-големия европейски специалист по хайку и дзен, - в хайку се разкрива същността на природата, а в сенрю - същността на човека. Докато в хайку природата заема централно място, в сенрю тя или отсъства, или служи като фон за разкриване на вътрешното психологическо състояние на човека.
В хайку човекът се разглежда не като част от обществото, а като отделен индивид, чието присъствие озарява природата, ако отново цитираме Блайс. Любовта и изневярата, бедността и богатството, които заемат важно място в сенрю, се отнасят към периферията на хайку и по правило са представени като индивидуални преживявания на автора. Така е представен и характерният за хайку мотив за състраданието към всяко живо същество.
Известно е, че хайку е поезия на обратите. Но нашето отношение към тях може да бъде различно. Според източната философия, всички елементи на нашия свят са свързани помежду си и се намират в състояние на Всеобща и Спонтанна Хармония. Промените са закономерна част от тази система. Затова отношението към тях в поезията хайку може да се нарече позитивно. Тази поезия преоткрива за нас някои всеобщи връзки, за които стана дума по-горе (най-вече връзката "човека - природата"). Всяко добро хайку е миг на осъзнаване, приближаване и на такова стихотворение човек, който е успял да разбере моментния проблясък на Великото Единство често реагира с малко тъжна и почти незабележима усмивка:
*****
Щом в миг видях ледената висулка:
наля я с хубост светлината лунна...
И аз не се самоубих.
Сайто Санки
Съществува и друго отношение към обратите. Може да се каже, че те подчертават абсурдността на нашия живот и представят самия живот само като хаос и пълно разочарование. Има един особен вид хайку, който е израз тъкмо на такава "негативна ирония". Тези тристишия се казват "сенрю" (на името на съставителя на първия сборник на такива стихове). Сенрю също произлиза от "играта на ренга", но не от добре премислени и дълбоки "начални строфи" (хокку), а от вътрешните тристишия на ренга, които са се пишели с известна волност. Затова сенрю често са възприемани като "второкачествено хайку" . В тях не винаги има сезонни думи, като правило самите теми не претендират за Вечност. Това са комични битови сценки, често злободневки, свързани с политиката и т.н. (къде другаде ще намериш абсурдност, ако не в ежедневния кипеж от проблеми и събития?). Но мнозина с удоволствие пишат и четат сенрю (виж примерите по-долу). Освен това не винаги сенрю може да бъде различено от "истинското" хайку - та нали света не е толкова елементарен и бинарен, за да може еднозначно да се разграничи тъжното от смешното:
*****
Прекарах ноща
В покоите на княза...
И все пак ме втресе.
Керику
*******
Ароматът на твоя парфюм...
Какво може да бъде по-силно? -
Миризмата на моите чорапи!
Алексей Андреев
*****
След земетресението
Клюнът на петлето-ветропоказател
Сочи към земята
Мишел Уелш
С благодарност към сайт Животът и Валери Рибаров, за този чудесен материал, след който не виждам място за спорове.
Седнал си ми на Голфо.
Винкел.
Принципно нямаме против да ни представите Пеняшки, особено ако посочвате източника, от който заимствате. Иначе бихме могли и сами да се запознаем с него при добро желание. Аз не разбрах защо заехте отбранителна позиция?
"Видях внезапно ледена висулка
тя беше пълна с лунна светлина
и...не се самоубих."