усещане за любов
Преди малко вървейки по малка Софийска уличка, стигам платен паркинг и решавам да питам охраната нещо, приближавам се, той ми отватя прозорчето на бутката, и от там ме "лъхва" /не бих го сбъркал с нищо друго/ усещане за любов.
Питам каквото ме интересува и получавам отговор със стандартен глас, само леко трепване на очите издава смущение, поглеждам инстинктивно на дясно/негово ляво в будката/ и виждам една страхотна мацка, със страхотна рокля, гримирана и фризирана като за бал/ разбирайте много добре но не натруфено/ прилегнала на два стола, за да не я виждат случайните минувачи, а от нея струи любовта, за нея нямаше значение дали е на два стола или е сгъната на три или колкото се налага, ТЯ бе при любимия и от нея струи любовта, струи с такава сила, че чак и мен ме "удари"
Благодарих.
Извиних се.
И си тръгнах с такава усмивка, каквато само усещане за една искренна, неподправена, силна любов може да ти даде.
Питам каквото ме интересува и получавам отговор със стандартен глас, само леко трепване на очите издава смущение, поглеждам инстинктивно на дясно/негово ляво в будката/ и виждам една страхотна мацка, със страхотна рокля, гримирана и фризирана като за бал/ разбирайте много добре но не натруфено/ прилегнала на два стола, за да не я виждат случайните минувачи, а от нея струи любовта, за нея нямаше значение дали е на два стола или е сгъната на три или колкото се налага, ТЯ бе при любимия и от нея струи любовта, струи с такава сила, че чак и мен ме "удари"
Благодарих.
Извиних се.
И си тръгнах с такава усмивка, каквато само усещане за една искренна, неподправена, силна любов може да ти даде.
Та и мен тогава така ме споходи това усещане, което си описал :)
А клатещи се коли, колкото и да е често срещано, не съм виждала :)