...топла като лава...

Останала без дъх след шеметните танци, тя приседна на един стол.

След толкова години, прекарани в инвалидната количка това й достави невероятно удоволствие. Отново се чувстваше истински пълноценна.

Отново можеше да живее нормален живот и да имат приятели – без ограниченията, които страданието й беше причинило.

Погледна елхата – украсена с любимите й играчки, бляскави гирлянди и блестящи светлинки.

Стана й толкова хубаво! Изправи се и отиде да погали свежите клончета на коледното дърво.

Когато застана пред него, видя, че там, където намери одеалото нещо липсваше. Хвърли трескав поглед към елхата... една от играчките се беше разбила в пода.

Доблестния рицар от “Властелинът на пръстените” вече го нямаше...

Нещо я сграбчи за гърлото и не й даваше да си поеме дъх за няколко дълги като векове секунди.

Една топла като лава сълза бавно изгори бузата й и тежко тупна под коледното дърво...

....

Весела Коледа, играчки!