тишина е

и вали
самотата
вали...
черни нощи
покриха се
с пепел.
и боли я
душата
боли...
тази болка
е до
болка
нелепа.
и гори във
очите
гори...
огън
бавно гризе
тишината.
и крещи
ми съня
"остани"
но не чу
и затвори
вратата.
и се вряза
до кокал
копнежа
да бъдем
двама поне
тази нощ.
сама ще съм.
така
изглежда.
ще си направя
несънуван
разкош.
сега е тихо.
тишина
в
тишината.
изпълвам се
със
сляпа любов.
от днес ще вървя
не към теб,
а към копнежа
за някой принц
готин.
за мене готов.