сънища..

Добро утро ;]

Понякога успявам да се наспя.. Спя дълго и непробудно.. После се наслаждавам на излежаването, протягам ръце или се въртя... Умората я няма. Усещам нежното докосване на сатена по кожата ми.. Не мисля как всеки момент трябва да стана...

Напоследък това е все по-рядко. Но затова пък, когато се случи го усещам.. истински!.. :)

Чудя се дали с повечето неща е така?.. Трябва ли нещо да липсва в живота ми, за да ми хареса когато го достигна? За да може, когато се случи, да бъде необикновено? Ако не летя, как ще падна?..

Питам се и къде е границата между чакането, което предизиква интерес и чакането, което убива или изморява?.... Какво става ако не успеем да усетим момента?.. Ако си мисля, че чакам, а вече има само спомени?

Интересно е, че някои отговори могат да се видят чак след като всичко е  минало. Когато едва ли вече са нужни...

И всички тия въпроси само от това, че съм успял да се наспя.. Явно отдавна не ми се е случвало.. :) Дали ще искам друг път да спя толкова?.. Като се замисля - да.. Всъщност обичам разнообразието. Искам нощи, в които спя непробудно! Искам време, в което да не мога да затворя очите си!

За да  усещам истински и едните, и другите..

Лека нощ! :)

------------------------------------------------
The Cure - "If Only Tonight We Could Sleep"