страностите на света

да света е странен. напримерно вчера вечерта мониторът на компютърът се счупи (изгоря да съм точна) да и нямаше друг начин загубих всякаква надежда че ще мога да влеза в границите до 9.02.05 да напиша три материяла. сигурно тези,който се занимават с журналистика ме разбират и то при условие че нямам никаква подготовка. но същият ден аз научих един много важен урок:каквото е писано ще стане няма значение дали ще го плануваш или не ако си е писано ще стане. сега нямам търпение да се "чуя" с приятелчетата си по компутъра. как ми липсваше тази дйадйа, боже колко сме се пристрастили към нещата си от ежедневието ни, направо сме станали някакви тотални вещомани и толкова се ядосваме когато нещо ни се счупи или провреди че направо се спукваме от яд.толкова е непостоянен живота днес си мислиш че си навърхът утре падаш и така. вече зная само едно че най-лощото нещо,което мойеш да направиш за себе си е да се люшкаш или в едната краиност или в другата като търсиш постоянно къде да влезеш за да успееш и да "забравиш" всъщност за истинското ти, забравяш всичко и какво? накрая се чустваш объркан, неразбран стоиш пред света изчерпан без сили,енергия и каквото и дя е желание. чудя се какво ли още ми носи този ден