странно чувство
Наистина се чувствам много странно защото това е моята първа публикация и още не мога да преценя доколко мога да споделям с вас. Като начало имам една молба: извинете ме за правописните и синтактичните грешки който правя ( и предполагам ще продължа да правя докъто пиша bglog.net и за в бъдеще) , писането на български още повече ме затруднява.
От известно време чета публикациите в този сайт и понякога (много често) се вълнувам доста - много от вас или са таланти или аз съм пълен идиот. Как го правите бе хора - пишете така страхотно че успявате да стигнете до дълбоко заровената ми душа. Завиждам ви !!! Трябваше да си го призная. Аз никога няма да мога да пиша като вас, ето едва след няколко реда и се чувствам изчерпан. Не знам какво ще излезе, но ще се опитам да ви разкажа например как се чувствам тази вечер.
Краят на работния ден. Просто не ме свърта в офиса повече (работя в софтуерна фирма като програмист). "Тресе ме" и едвам дочаквам да дойде момента в който мога да си тръгна. И без това деня изобщо не беше ползотворен- цял ден си блъсках главата с проблеми, които така и не успях да преодолея. След такива дни се чувствам особено депресиран. Лошото е че тази депресия много лесно преминава в агресия, за съжаление в моментите когато съм с близките за мен хора (за тях ще разкажа друг път).
At home. Ужасно съм изморен. Единтвеното което ме радва в момента е че днес е петък и ще имам два дни в които ще мога да се поотпусна малко. Забележете не казвам "ще мога да си почина" защото няма да има никаква почивка, просто ще работя на 'намалени обороти'. За съжаление няма да е нито първия, нито последния weekend в който аз ще работя.
.... гледам "Смях в залата" в момента.....до тук беше ентусиазмът ми, пък и честно казано не искам първата ми публикация да става прекалено негативна. Ще продължа да пиша пък дано някой ден и на мен ми се случи някои да хареса нещо написано от мен.
Между другото и на мен тази вечер ми беше първата, в кoято пишa в bglog-а.
Да ти кажа да не се безпокойш за гршки, защото нямаш такива. Аз моите си грешки не забелязвам , но на другите... Само малко запетаи си пропуснал(a), но това няма никакво значение.
Иначе и аз съм очаравана от харата, които пишат. Даже имам голям респект .Може би повече от месец само четях блог-а, преди да се престраша да пиша.
Честно казано това, което си написал(a) ми харесва, защото изразяваш чувства и най - вече - от текста ти струи искреност. :-)
Ей, я стига, как може да си толкова самокритичен към себе си?!
Сега ще ти кажа как изглежда постинга ти, погледнато отстрани, по-точно от моя страна. Перфектно си предал, както положителната емоция към бглог.нет, така и напрежението, свързано с работата ти.
А за правописните грешки не се безпокой, защото никой не е съвършен. Българският правопис си е доста сложно нещо и се учи цял живот. Постингите обаче не се оценяват според нивото на неговото владеене.
В края на седмицата, честно казано, не познавам хора, които истински да се отпуснат и да почиват. Животът ни е много натоварен и задъхан. Всеки прави нещо, свързано с работата, или най-малкото доработва. Лично аз все си оставям най-много задачи за уикенда.
Здрастиии!
Вече ти се случи - хареса ми какво си написал! Това с цел да те предизвикам да пишеш повече иначе не ми хареса това, че се притесняваш и не смяташ, че можеш да напишеш нещо хубаво...
Ето ти още един вариант да отморяваш - като пишеш...при мен има страшен ефект
.
С една дума: Пиши! И моят правопис е отвратителен и непрекъснато си правя редакции така, че това няма да е проблем
Добре дошъл и ... чакам следващия ти пост...
Здравей, bloger,
В този хубав почивен ден и аз съм на работа. Не се чувствай самотен - и ние в БГ доста работим, налага ни се... Изобщо не ти е негативен постингът - а какви сме виждали... ;) Страхотно си го написал, много задушевно.
Ти в кой град си в момента?
Опитах се да ти намеря правописна грешка (твърдиш, че ще намерим много), обаче не успях: един пълен член и няколко запетайки. Така че и в това отношение няма какво да се притесняваш, но за да се успокоиш съвсем - ето, пращам ти ги: -ят, ,,,,,
Добре дошъл bloger :) Надявам се тук да ти харесва :) Ти и Esy се появихте точно на рождения ден на сайта :) Добре дошли и на двамата! :)
Здравей! Излишно се притесняваш за поста си - както е казал Мечо ПУх "не всички могат. някои не могат'.. а на мен все пак ми се струва, че ти си от тези, дето могат. Увлекателно си го написал. Простичко такова, но увлича, съвсем истинско. :) Е, има си в блога няколко таланти, доста са даже, затова имена няма да изреждам. Та на тях всички им се радваме, четеме им постовете с удолствие и понякога се замисляме над това какви неща могат хората, колко е оригинално и прочие. В началото на мен ми се струваше, че направо няма смисъл да пиша, защото всичките ми творения са едни такива обикновени, простовати.. Обаче хората в блога, всичките, са толкова мили и разбрани, че това наистина няма значение. Пиша тук, когато ми е тъжно или весело и от коментарите ми става едно приятно такова все едно съм пратила писмо на приятел - от ония истинските писма, хартиените, дето поизчезнаха вече за съжаление. Тъй че добре дошъл. Пиши без да му мислиш! Ще видиш, че ще останеш доволен от реакциите. :)