среднощно

Има ли смисъл да си пазя линкове? За какво ще ми послужат? Прочитам ги, извличам си поуките, изживявам чувствата породени от текста и ги забравям до момента, в който не се налага да си изразя мнението по определен въпрос. Сега съм прекалено уморена за да осмисля всичките нюанси и май това е смисъла.
От какво ли съм уморена? Цял ден нищо не съм правила, дори не седнах да уча за изпита. Като се замисля нищо, абсолютно нищо не съм правила. Мързел му се вика на моето. Лошо.
Есетата са толкова много 600 и нещо, защо изобщо ги чета. Знам защо започнах - поредното домашно, но защо продължих. Не е ли по-лесно да си напъна мозъка и да си формулирам мислите сама? Оказва се че е по-трудно.
 Другите какво правят? Х се обажда на съседката: "Здрасти! Ще ми напишеш ли едно..." Вечерта отива да си вземе есето и носи една кутия бонбони, ръси разни лафове и получава 6. У преравя нета малко copy&paste, две изречения за увод и заключения  и оценката според зависи какво е намерил. Н пише за всякакви глупости, но не и по темата. Аз - опитвам се да мисля. Не всеки път се получава, куца ми аргументацията.
Пак се отвях на тема домашни. Няма за какво друго да пиша или за домашните или за честите смени на настроенията ми и зависта на другите като ме видят усмихната. Те просто не  ме разбират. Защо да съм намусена, като мога да съм весела. Само печеля от това, те губят.
Блога ми всъщност го ползвам, когато няма с кого да си подрънкам, да си излея мислите. Атмосферата е уютна и знам, че все някой ще прочете писанията ми. В момента има към 300 гости, което си е много поне за мен. Дали мога да сравня това с говорене пред публика?
И все пак измислих как да си запазя линковете и същевременно да има някаква полза. Като ги публикувам тук:)
Двама автори, които ми харесаха - Flame и Дребното.
И някои есета:
Жената с главно Ж...
Ами ако...
Магазин за целувки
Най-красивите моменти
Луната се замисли
Страничен наблюдател
То
Писмо до любовта
Поглед към ученическите години
За секса и нас
Сензациите