снегът

Снегът, който вали навън сега…

Скърцането под обувките ми…

Малките тесни пътечки, по които се нижат един след друг пешеходците..

Снегът, който се трупа върху шапката ми, докато чакам светофара..

Снегът, в който крачи съседът, разхождайки лабрадора си..

Кучето, което му се радва..

Снежинките, които се опитвам да уловя, а се стопяват в топлите ми шепи..

Красотата не е нещо, което можеш да занесеш вкъщи и да окачиш на стената.

Снегът е неуловим.. Можеш само да му се наслаждаваш..

Докато гледаш как отвън някой негодува, ровейки за колата си..

Докато настръхналите врабчета се питат къде отидоха прашните следобеди, в които се къпеха..

Снегът танцува във въздуха…

И няколко пъти се опита да ме събори на земята.. Подметките ми не се поддадоха..

Снегът, от който се раждат снежните човеци…

Който ни кара да тропкаме с крачета, преди да си влезем вкъщи..

Който не е сладолед, защото му липсва малко захар и едно лято..

Същият сняг, който вали навън сега..

Обичам го.