смешки човешки
Новите лозунги :
Не: Да живее България!
А : Да се живее в България!
И : Да оживее България!
- Какво значи полиглот, знаеш ли ?
- Ами, сигурно дето все по леглото се въргаля.
- Н-е-е...
- Тогава – дето ходи по лигли!
Кучето си ла-а-е – керванът не върви.
Казана дума – Цанков Камък
- Искам да стана като Бат‘ Бойко – поженкар- казват най- малките.
То Бойко си е поженкар – хем пожарникар, хем с най-много жени около себе си от всички досегашни министър - председатели се „обзаведе“ в управлението.
Слави Трифонов- по инерция:
- Ама вие гейове ли сте, бе, пичове?!
- Какво те боли, ма, како?
- Сливицата!
- А-а-а, а тате каза, че мама я боли сливката.
Навънка прави се на глух,
вкъщи е мърморко кух.
Пред шефовете – мълчалив,
в кръчмата – светът му крив.
Площадите не пълни той,
пред телевизора надава вой.
Няма що – голям герой!
Малката ученичка се старае по правопис :
- Как ли се пише „БР...ШЛЯН“ с „А“ или „Ъ“? Ама сигурно с „А“, защото казваме „БрАшно“.
Баба Марийка -след 10-ти ноември – за преди 9-ти септември :
- О-о-о, ние имахме земи, магазин, маслобойна... Големи африканти бяхме!
Това : фриз, антифриз, фризер – сигурно идва от фризьор?
Малките в детската градина на учителките вместо „Госпожо“, казват „Поскожо“, на учителя – вместо „Господине“ – „Поскотине“.
Така си е- уязвимите, крехки жени са „По-с кожа“, мъжете- по- скотове.
Аз съм реброто
Адамово
- едното
крило
на мъжа.
Но защо
ли е толкова гламаво
творението на света
еднокрило,
та ме е извило
в неговата посока
да летя!
Що за птица
- Не кацала на жица!
Не пяла
сред нацъфтели поляни!
Не надскачала
Балкани...
Не летяла
през океани...
Що за птица
съм и аз?
Хубавица
без глас.
(без цица,
без таз).
Аз съм реброто
Адамово
-крилото
гламаво.
Пусти жици
-без птици.
Жици пусти
-без фусти!
Еднокрил е мъжът
-без посока и път.
Жената- едничко крило.
И защо
безвихрово витло,
Боже , си сътворил
-този мъж безкрил!?
Та сега
тази жена,
с паче перо
поетеса,
да плаче!
Защо!?
Птиците къде са?
Аз – жената ,
с паче перо
поетеса,
за творенията ти
и делата
те питам,
логиката
и мъдростта ти
къде са?
В педагогиката ?
Защо,
съм съшита
с бели конци
на реброто
Адамово
в процеса?!
Кажете, мъдреци!
Гореща гръд, момиче,
а погледът – студен.
Ти себе си обичаш,
но не и мен.
Облегната на бара,
смучеш питие.
И тази нощ изкара
със някое Шкембе.
Косите ти и в здрача
неокОсено сено.
В ръцете на косача
-бляскаво злато.
Бедрата ти са страшни,
събарят ми света!
И в дънките ми прашни
събуждат ми страстта!
Надигат ми цевта!
Но ти не ме поглаждаш,
не щеш шкембе – чорба,
в Шкембетата се вглеждаш,
с голямата пара.
Припев: Така, така, така!
В Шкембетата се вглеждаш
с голямата пара.
Не- в моята софра,
не- в моята душа,
не щеш шкембе – чорба.
Синегушка
Иван
си гушна
каквото можа
в по-първите лета.
Не стана зян.
На Червеношийка
Сергийка
й лъсна червената шийка
Станишийка.
Кога стана казанджийка
-та вратът й почер(ве)ня
и лъсна
казан ,
и тръсна червени пера.
И той не стана зян
от това,
което прибра
в по-късни времена.
Успя!
Царят – тоз жълт ламтурник,
катурник и разтурник
прибра
каквото можа,
от „родната“ си Земля
гора подир гора,
зеленото обра,
гората опустя.
И всичко „отшумя“...
И паток Доган
хич не е зян.
Грешка
нечовешка!
Доналд
донади
нещо отзади.
Отзади,
ама най-много изяди.
Агале - агале,
клатуш-клатуш,
леле-мале,
тоз ориент – патуш,
дет‘ хитро ни изклати!
От туй Пати
си изпати
народът наш.
От тоз „Яваш“,
ега ти!
Дето ни изпрати,
бе,човек,
демек
в 19-ти век!
-Вие с майка ти сте като дупе и гащи!
-Май е време вече да си сваля гащите.- отвърнало момичето.
Коментари