романтичният мъж-действителност или мираж?
Вчера говорехме с един човек за романтиката,мъжете и този вече изчезващ вид-романтичния мъж.Та,според него романтичните мъже са изчезнали забързани в своето ежедневие,в усилието си да правят толкова други неща...Забравят за малките жестове,които биха стоплили душата на човека,който обичат.Имали оправдание.Не,не мисля.Ако обичаш и си обичан,нямаш оправдание за нищо такова.Това вече си е бездушие. Аз съм щастлива жена,защото съм обичала и съм била обичана.Мъжете в моя живот са толкова различни по характер и за никой от тях в началото не можех да кажа:"Да,ТОЙ е романтичен".Романтиката дойде в последствие,изразявана по много различни,лични и странни начини. Цветя?Някой ще каже:"Нормално е мъжете да подаряват цветя.",но аз бих отговорила:"Не,не е нормално".Или поне не за Цветослав,който беше свикнал с женското внимание и дребни жестове като цветя,бяха ненужни и даже излишни.Бях поразена,когато един ден дойде на срещата ни с общ приятел,с букет цветя...Или когато се разделихме и се появи под прозореца ми през ноща?Излязох,защото не исках да събуди всички... Понякога думите са излишни,само ще отбележа,че ме вдигна с двете си ръце и ме отнесе...Преживях дори отвличане на един 8-ми март-хахаха. Сега ми се струва смешно,но тогава бях направо бясна...Абе,като цяло случките са описани с по две думи и много от фактите са спестени,но ако трябва да ги разкажа от край до край,може да стане цял роман,а това е само един от мъжете... РОМАНТИЧНИЯТ МЪЖ-ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ИЛИ МИРАЖ,в крайна сметка?Според мен действителност...
Аз обаче бих задал въпроса по друг начин - на изчезване ли са и романтичните жени? Имам чувството, че много хора станаха материалисти в последно време и забравят за трепетите на душите си.
И романтичните мъже, и романтичните жени.
Друг е въпроса дали успяват да се открият един друг в забързаното ежедневие.
И като се открият - дали успяват да съхранят романтиката.
Както казваше един приятел и романтичен мъж - открият ли се - тогава се получавало резонанс...
И Тери - тези, които забравят за трепетите на душите си - според мен никога не са имали трепети. Не можеш "да забравиш" нещо такова - то или е там, или го няма.
А има ли го - не може да бъде игнорирано...
И още нещо - лукса човек може да си го постигне и сам.
Романтиката - за това трябват двама...
Обаче какво общо имат романтиката и материалното/нематериалното. Така го изкарахте, сякаш романтичните мъже не мислят какво ще ядат довечера или пък неромантичните мислят единствено за коли,пари и акции на борсата...Това са различни неща, не означава,че не могат да бъдат съвместими.
много различни,лични и странни начини според мен.
Както и да е не знам какво повече да добавя, само че ни има нас романтиците :), а пък и танцуваме прилично бачата :).
И романтичните мъже, и романтичните жени.
Друг е въпроса дали успяват да се открият един друг в забързаното ежедневие.
И като се открият - дали успяват да съхранят романтиката....
....да те целуне под улична лампа, да ти текстне, че те обича, когато най-малко очакваш - ей такива неща,...."
UNIFORGIVEN
Та ... по този повод се сетих за един друг рожден ден, преди мнооого години.
И ... едно много романтично преживяване.
Ученическа квартира.
Аз - дълбоко спя и хич не ми е на ума, че вече било 12 и съм станала от 16 на 17 години.
На вратата се звъни.
Без да питам кой е, направо отидох и отворих ей така както си бях по нощница с кученце...
То тогава нямаше и от какво да се притеснява човек...
Гледам - 2ма съученика на вратата, скрили се ухилени зад букет с рози!
Много им се зарадвах. И понеже така и така нямаше какво да правим в тясната, гореща квартира - тръгнахме да обикаляме нощния град.
В парка - наредихме се в кръг на тревата, че онези въртящите се пръскачки да ни обливат поред в движението си, че жегата не се търпеше.
Поомокрени, разхождахме се до сутринта и посрещнахме изгрева до езерото в градската градина, правейки компания на жабите.
На сутринта - дотук с романтиката - бригада за домати!
Прибирам се в квартирата в 6, за да мога да тръгна в 7.
Излизам - и какво мислите?
Цял митинг от бабички пред блока - пустосват и кълнат "онея вагабонти, дето нощес били изпокъсали всичките рози от градинката пред блока..."
Упс....
Подминах набързо бабите, с моите съученици добре се посмяхме на изобретателността на безпаричните ученици и до ден днешен в навечерието на рождения си ден си спомням най-хубавия букет рози в живота си.
И се усмихвам на отмоиналите дни.
Малко тъжно, но се усмихвам.
Не вярвам на така наречените роматични мъже. Всички знаем, за какво е идеята - креватни упражнения. Ми да си го каже, поне ще е откровен. Предпочитам голата истина вместо фалшиви цветя и каквото вклчва там романтиката.
@котка шарена - защо така, момиче? Просто бъди това, което си. Ако си романтична - защо да го криеш? И ако някой те смятал за "романтична глупачка" - кво толкова? Явно това не би бил човека за теб. Който трябва - ще те разбере. За останалите - какво ти пука?
А на романтичните мъже - аз вярвам. Въпреки че ценя искреността и голата истина - аз самата си я признавам винаги и (почти) на 100%. Но романтиката и голата истина не се изключват взаимно, поне според мен.
И ако голата истина включва креватни упражнения - какво от това?
Няма такова понятие като "някой за мен". Не вярвам в таласъми.
Ако голата истина включва креватни упражнения, просто ще се съсредоточим върху тях. Любов няма, поне сексът ни остава. Дано поне той да си струва.
Романтика, глупости...
1. изненадааа - един познат ме е издирил и ме е аднал в кюто
2. един 2-минутен масаж
3. един преотстъпен спечелен бас
4. един танц
Хорааа, всичко може да е романтика..., не само латиноамериканският канал по телевизията...
Според мен, има много романтични хора и от двата пола. Вероятно нуждата от оцеляване в отровна среда е наложа мимикрията им и някак не ги забелязваме от разстояние. Но, ако се положат нужните усилия да се отмие защитния мръсен слой на цинизъм, без който трудничко ще издържат и ден на киселинната среда в родината ни, може и да се изненадате какво ще откриете под него.
За мен винаги търсенето определя предлагането. И съм го писала не веднъж по повод на това защо жените са мутирали до един-два типа... Защото това се иска, харесва, търси... Затова се плаща. Това е търсенето.
Същото е и с романтиката. Аболютно съм съгласна 1:1 с Unforgiven - ако Котето жадува да не го ухапе змия (по-скоро змиЙ, щото нали е мъж...;)) и се подготвя с противоотрова за него и все навестява змийските свърталища и лудва от това чакане да види кога ще го клъвнат - ами, Котенце, няма романтика, права си... За романтика, зарежи ги тия лафове за креватните упражнения, и рпобвай по-далече от змийските поля... Някъде с по-различна флора и фауна, при някой който те гледа с интерес... , който иска да си говори с теб, който го интересува какво мислиш и чувстваш, и който 200% няма да прилича на никоя от атрактивните кинозвезди.
Романтика има непрекъснато около нас... Щепси е точна тук. Крие се и в най малките неща - не е нужно да е само в букета. Или в подаръка. Мисля, че не е толова трудно да се ценят мъничките жестове. Ами че закуската в леглото може да има и друг вид - например, някой да ви направи салатка, докато гледате интересен филм. Значи, вие гледате, а той/тя ви правят салатка (т.е. той/тя не гледа, а се грижи за вас)... Че това не е ли романтика в най-чистия й вид? С елементи на саможертва? Поне аз мисля така...
И съм много щастлива, че живея с най-романтичния мъж на света. Нищо, че бизнес-ежедневието му, което всъщност е ежечасие, е отровно неромантично... Мисля, че ако човек се бори здраво за нещо, което иска да има в живота си и иска да оцени подобаващо, няма как да го пропусне.... Освен ако не си е избол сам очите.....
И бягай далеч...