разпилени мисли
Толкова е тихо в стаята, че мога да чуя как се гонят вън пеперуди. С едното си ухо долавям жуженето на хладилника, а с другото вентилатора на престария ми компютър. Мисля си за едно бебе. Мисля си особено много и с голяма тъга през онези четири дни от месеца. През тези, да. Тогава сякаш боли най-силно.
Котето спи свито на кълбо върху дивана. Мърка. Дали няма да го събудя с невъобразимия шум, който създавам, тракайки по клавишите..? Ще стане и ще навре малката си мокра муцунка в лицето ми. Ще се погали, ще ме оближе, после ще ме погледне с очи, сякаш за да се увери, че и аз го обичам.
В момента мога да обичам само едно бебе, глупаво коте! Нямам бебе, затова съм адски заядлива. Дори зла. Тази мека лапичка върху ръката ми е нежност, която не мога да поема. Крехка съм сега като кристална вазичка. Толкова малко ми трябва, за да се счупя. Вътрешно. Спокойствието, което излъчвам на пръв поглед коства всичките ми усилия. Един детски глас да влезе през прозореца и ще рухна окончателно.
Ставам и вадя от най-закътаното място на гардероба двете бебешки сини чорапчета. Безкрайно сладки са! Нямаше как да не ги купя. Бях чела отдавна, че купувачите на непотребни вещи са като малки деца, които събират миди по плажа. За миг придобиват истински щастливо изражение. Стискат в ръчичка тези външни късчета душа сякаш са сбъднатото им желание... А после ги хвърлят със скрита тъга, обидени на някакъв мъничък бог, който не е изпълнил своето обещание...Котето спи свито на кълбо върху дивана. Мърка. Дали няма да го събудя с невъобразимия шум, който създавам, тракайки по клавишите..? Ще стане и ще навре малката си мокра муцунка в лицето ми. Ще се погали, ще ме оближе, после ще ме погледне с очи, сякаш за да се увери, че и аз го обичам.
В момента мога да обичам само едно бебе, глупаво коте! Нямам бебе, затова съм адски заядлива. Дори зла. Тази мека лапичка върху ръката ми е нежност, която не мога да поема. Крехка съм сега като кристална вазичка. Толкова малко ми трябва, за да се счупя. Вътрешно. Спокойствието, което излъчвам на пръв поглед коства всичките ми усилия. Един детски глас да влезе през прозореца и ще рухна окончателно.
Пише се и се изговаря "разпилени", а не "разпиляни"защото "е" се намира пред сричка, която съдържа "и". Щеше да е "я", ако се намираше пред сричка, която съдържа някоя от гласните а, о, у, ъ.
Ще споделя една своя опитност по този повод. Когато аз силно съм искала да имам бебе покрай мен имаше много жени - познати или приятелки, които вече държаха бебе в ръцете си. И изглеждаха много горди и щастливи. Аз оставах с тъга вътре в себе си, защото все се разминавах... Но, взех решение да се радвам искрено на всяка една бременна жена, или вече родила и да дундуркам бебчето им (които ми го даваха да го гушна). Исках да се чувствам като тях и да им го покажа, въпреки, че имаше момент, в който бях изгубила надежда, че ще имам СВОЕ. Не след дълго получих, това, което исках! Така че, продължавай да искаш, мила!
Дарла, съжалявам че така си се чувствала и все пак е прекрасно, че накрая е станало и вече имаш едно прекрасно човече до себе си, което вече е голямо и много сладко :)
Колко лесно достижима....
Колко далечна и недостижима....
Колко свързана с различни обстоятелства....
Колко над всички обстоятелства....
Колко е трудно, когато не можеш да я постигнеш....
Колко е трудно, когато я постигнеш....
Тази мечта е животът... а животът няма смисъл без тази мечта.
...
И каквото и да става, едно момиче и едно бебе винаги ще се обичат.
(Точно както в книгата за Мечо Пух.)
Обаче аз пък си мисля от друга страна, за какво човек да се коси сега, като то в крайна сметка така и така ще дойде някой ден. Ми натам вървят нещата, натам са си тръгнали и ще си стигнат. По-малко вероятно е нещо да се прецака и просто с 99% вероятност ще стане хубавото някой ден.
Независимо дали сега ти е кофти или ти е гот. Това е положението.
И още нещо: Абе мисля си, че тия неща дедо Боже ни ги праща в правилния момент. Та може би сега да не е още правилния момент. В смисъл ... сега не знам ... то ... ами ... виж ... мисля си, че така нареченият "правилен момент" е тогава, когато човек се научи да бъде щастлив и без лелеяния обект. Да си "гледа работата"/"гледа кефа", дет се вика, защото то на практика почти всичко си върви така и така независимо от детето (мъжа). Тогава ти ще си една наистина супер майка, грижовна, топла, независима и самостоятелна.