размисли преди лягане
Нощта е тъкмо в средата си. Спи ми се, а не си лягам.
Чакам нещо да се случи.
И понеже нищо не се случва, започвам да тъгувам за изгубеното време сън, за неосъществената вечер и за изстиналата чаша чай.
Когато се подготвяш за разговор, който едва ли някога ще бъде осъществен провеждаш толкова много възможни диалози в главата си, че накрая се чувстваш ужасно уморен от всичките казани думи и решаваш, че е най-добре следващия път просто да си замълчиш. Тихо присъствие в нета, няколко бисквити с чая и никакво преполовяване на нощта.
Колко обичам чай. Всякакви видове. Не го пия в 3 часа като теб ;)
Пожелавам ти следващият път да се случи някоя приятна изненада, преди да си осъзнала, че само седиш и чакаш.
Поздрави с Moby - One Of These Mornings.
Обожавам чай... и сладкиши, то си ми личи
. Изобщо обичам чай във всичките му форми. Студен през лятото и горещ през зимата. Преди време се бях заврял в една дървена ловна хижа през зимата. Изкарах там около месец. През деня обикалях гората, цепех дърва, разчиствах сняг. Вечерно време сядах пред камината на един люлеещ се стол и пиех чай, разбира се покрай чая отидоха и няколко бутилки "Дъмпъл" :)
Това беше времето, когато най много мислих. За хиляди неща. Огънят ме караше да се чувствам уютно. Топлеше ме и осветяваше цялата стая, а рогата на трофеите изглеждаха ужасно внушително, заради сенките, които хвърляха по стените. Навън се носеха стоновете на нощната гора. Чуваха се вълци, а вятърът свиреше до прозорците. В една ясна нощ, когато луната огряваше двора, видях елените, които идваха всяка вечер да ядат от хранилките, които всеки ден зареждах. А аз си седях вътре и пиех горещ чай. Незабравимо е.