пътечката

Здравей скъпа, отминала любов.
Докъде стигна, намери ли път? Защото пред мен стоят много - различни, мамещи,красиви; но сърцето ми все ме тегли назад. Там където няма път.
Мечтая си за своята пътечка. Така на път - да споделя своята радост, тъга, болка, щастие, любов. Пътечка, малка, китна, по която вървя с любим човек, също като предната, по която с теб вървяхме, заедно.
Спомените се връщат, плашещо..
"Виждаш ли? Точно тук имаше камъче - малко, обло и блестеше, когато го огрееше слънчев лъч. А точно тук имаше едно голямо листо, надвесено, което след дъжд събираше вода и никога, ама никога не пропускаше да те намокри след това .. а по-нататък беше онази прекрасна плачеща върба в чиите стелещи се надолу клони се чустваш като дете .."
Виждаш ли? Помниш ли
Пътища! Очакване. Изправяме се, продължаваме да вървим напред. Избираме нов път и пак вървим .. докъде, докога?
И аз вървя, вървя по пътя който съм избрал, но без път. Пътища, булеварди .. но аз мечтая за тази пътечка, която аз и ти ще изградим. Която и да си ти. Не искам да те нараня, но все още не съм забравил онази ненавистна думичка "като". Уви!
Но знам, все пак, че там някъде, в китната горичка, под голямото дърво и около румолящият извор, през поляната отрупана с безброй маргаритки има една пътечка още неоткрита. Нашата пътечка.
Нали?!