притча за майстора..
нали ги знаете онези сайтчета дето има някво яко текстче.. едно такова.. надъхващо -- uplifting му казват на френски ;)
и отдолу изпрати го на 1 000 000 000 000 000 000 човека.. и ти заминава целия кеф.. щото малко или много хората сме суеверни.. а се водим християни.. пък суеверието си е езичество.. абе мани.. тва религиите са странна работа..
но да се върнем на текстчетата.. те наистина имат заряд.. незнам кой ги мисли.. вероятно някой ги е драснал преди много време и хората си ги слагат на сайтовете и разчитат на човещинката.. пак се отплеснах.. ама много мразя такива "ако" текстчета..
има една притча за вратата.. как едно дете било буйно.. как баща му накрая му казал, че вместо да прави глупости може да забива пирони във вратата.. как детето започнало да забива все по-малко пирони докато накрая не забило един.. как после за всеки път като не се ядоса вадел по един прион докато не ги изкарал всички и как бащата мъдро казал -- видиш ли сине.. лошите действията (думите) са като пироните, а хората като врата.. макар сега да няма нито един пирон по врата, дупките остават -- демек обидата остава..
момент че загубих връзката..
сега си представете един скулптор.. един гениален самоук скулптор който единствено с двете си ръце и длетото и чука правел такива красоти от мрамор гранит или каквото и да е, че почти нямал равен на себе си (изключение прави г-н Борисов който цепи атома.. с голи ръце)
мрамора напарво оживявал в неговите ръце.. скулпторите били дори по-живи от самите хора.. всичко изглеждало истинско.. дрехите изглеждали леки и ефирни.. косата тънка и мека.. мда.. чел съм за микаленджело и неговата пиета.. и много хора харесвали неговите скулптори.. гледали ги и се връщали отново и отново само да ги видят и да им се порадват за пореден път..и отдолу изпрати го на 1 000 000 000 000 000 000 човека.. и ти заминава целия кеф.. щото малко или много хората сме суеверни.. а се водим християни.. пък суеверието си е езичество.. абе мани.. тва религиите са странна работа..
но да се върнем на текстчетата.. те наистина имат заряд.. незнам кой ги мисли.. вероятно някой ги е драснал преди много време и хората си ги слагат на сайтовете и разчитат на човещинката.. пак се отплеснах.. ама много мразя такива "ако" текстчета..
има една притча за вратата.. как едно дете било буйно.. как баща му накрая му казал, че вместо да прави глупости може да забива пирони във вратата.. как детето започнало да забива все по-малко пирони докато накрая не забило един.. как после за всеки път като не се ядоса вадел по един прион докато не ги изкарал всички и как бащата мъдро казал -- видиш ли сине.. лошите действията (думите) са като пироните, а хората като врата.. макар сега да няма нито един пирон по врата, дупките остават -- демек обидата остава..
момент че загубих връзката..
сега си представете един скулптор.. един гениален самоук скулптор който единствено с двете си ръце и длетото и чука правел такива красоти от мрамор гранит или каквото и да е, че почти нямал равен на себе си (изключение прави г-н Борисов който цепи атома.. с голи ръце)
един ден майстора почнал една скулптора.. това трябвало да е за една изложба да го наречем.. там щели да бъдат всички известни негови скулптори.. и както си оформял камъка той ударил с чука по-силно и грозна черта се появила на иначе перфектния мрамор..
спрял.. погледнал.. погалил пукнатината.. усетил мрамора..
когато "гостите" пристигнали на "изложбата" те видели че висчки скулпотри били обезобразени, а от майстора нямало и следа.. хората били шокирани и огорчени че любимите им статуи изглеждали по този срамен начин..
след много години майстора се върнал.. той бил вече старец, но много хора го познали.. историите за него продължавали и до тогава, а неговото завръщане предизвикало още повече истории..
един ден майстора стоял на прага на някогашното си ателие и оформял неголям къс.. малко по-малко, без да бърза за никъде, с търпение да изнерви и самото време и вечността.. личало си че това ще е една от ОНЕЗИ скулптори..
но тези които помнели миналото.. те знаели на какво е способен майстора.. знаели че ръцете и длетото служели не само за създаване, но и за рушене.. тихомълком подминавали ателието, но помежду си .. помежду си говорели..
едно дете се приближило до майстора..
и това ли ще го надраскаш? попитало то с детската си невинност.. защо го правиш?
майстора го погледнал и се усмихнал.. изтупал ръцете си от финния бял прах (от мрамор, не от кока) и разказал на детето историята си.. как почнал скулпторите.. как един ден се случило да надраска един камък.. как усетил мрамора.. и как го боляло мрамора.. как после дълги години скитал без особена цел и после се върнал..
както виждаш отново дялам камъни..
не ми отговри на въпроса, казало детето.
дали? отговорил майстора и продължил с мрамора..
това наистина щяло да бъде една от ОНЕЗИ скулптори..
Абе, между другото, как от целия текст единствената ти главна буква е на бат'Бойко (да де, и две ОНЕЗИ-та :))?!? Ето ти тема за следващия пост :))
за онези -- акцентирам.. похват при писане..
тези два реда не заслужават отделен пост..
а товя първи ред.. прочети пак всички мои редове..
красив постинг :).
Всичко което си написал е самата истина.И по този повод , за притчата с момчето и пироните, ще си позволя да ви припомня една стара българска приказка:"Приказка за лошата дума"!
А отностно втората притча.....всяко нещо усеща....Поне аз в това вярвам....И правиш ли нещо с любов, галиш , галиш ли го......то става красиво и нежно......за обратното всеки се сеща....:))
Прочетох притчата веднъж. И още веднъж. Два пъти. И още два пъти. Четири пъти. И не я разбрах. Няма и да я разбера. Но май започнах да загрявам защо си триеш постовете. Ако трябва да го напиша... Не мога. И все пак ще се опитам. Нека бъде така:
Нощ е. И трябва да спиш. Но не можеш. Не, че не искаш. И не, че не ти се спи. Гладен ли си? Ставаш и отиваш до хладилника. Взимаш си нещо. Ядеш. И нищо. Не, че ще повърнеш или че можеш да се тъпчиш цяла нощ. Просто не е това. И каквото и друго да опиташ - все същото. Каквото и да е. Връщаш се в леглото и пак се опитваш да заспиш. И пак не можеш. Нещо в теб търси изява. Или НякоЙ. И не те оставя на мира. Накъсани изречения, а после само букви. И много цветове. И форми, контури, които не виждаш. Нещо като усещане без всякакви други рамки. Или граници. Пускаш лампата и грабваш лист хартия. Искаш да ги махнеш от главата си, да ги нарисуваш, да ги напишеш, да се освободиш. Но всеки път, щом посегнеш да напишеш някоя буква или да нарисуваш някоя линия, онзи, там вътре в теб, те спира. Все едно, че го нараняваш, все едно, че режеш късове месо от него. Сякаш листът се пропива с кръв. То е прекалено голямо. А ти си прекалено слаб, за да го освободиш. Недостатъчен. БезсилеН. Ограничен. Неспособен. И най-вече... НезнаеЩ.
И така стоиш на светлината на лампата докато всичките образи и думи се спотаят по ъглите и изчезнат. Остава само неясен спомен. Мъглявина... Забравяш всичко. Просто се изтрива... НапълнО. Щракваш лампата. И пак е тъмно. И пак се опитваш да заспиш. И пак не можеш...
Това продължава дълго време. Някой път не издържаш и започваш да драскаш по белия лист. Но и това не е достатъчно. Продължаваш да търсиш... малко отчаян.
Една нощ не пускаш лампата и започваш да пишеш направо на листа. Рисуваш или драскаш? Не можеш да разбереш, прекалено тъмно е, за да видиш. Продължаваш въпреки това. Моливът се движи по хартията. Неограничен. На тъмно. После край. Трябва светлина, за да видиш какво има на листа. Но ти не го правиш, не пускаш лампата. Просто ставаш от леглото, отваряш прозореца и хвърляш листа. Вятърът го поема и го отнася... Някой ще го намери... или пък не. Можеш само да гадаеш какво е било написано или нарисувано. Надраскано. Но не те интересува. То е излязло и си е отишло. Вече можеш да заспиш, защото знаеш, че е това. Просто това. Край. Абсолютен. Абсолютен. Край.
Нещо такова.
както ти казах това е отговора от моя страна.. и остава неразбран..
ако ти кажа поуката (според мен) от притчата -- може и да ти стане по ясно..
поуката е че хората грешат.. че се опитват да поправят грешките си -- но това не става разбира се.. грешката си е грешка..
може да се постараеш за последствията разбира се.. т.е. нещо като да има минимални последствия.. което отново не става.. поне не и винаги.. аз поне не успявам..
и точно като видиш грешката си.. която обикновено е да нараниш някой.. и такъв се стараеш да не я направиш отново и да не нараниш други хора.. но точно това правиш -- повтаряш грешката си до безкрайност..
приятелите ти (или близките ти за по общо) може и да не говорят с теб за грешките ти.. обикновено е така.. но говорят помежду си -- дали от куртоазия.. или от притеснение -- правят го..
поуката е, че трябва да се живее нормално.. човек да се научи да приема грешките си.. да живее с тях.. и ако може да се поучава от тях.. по възможност и да не ги повтаря..
поуката е че колкото и да се опитваме да оставим миналото -- то пак си е минало и отърване от него няма.. дори и след много години..
поуката е че дори да заминем един ден отново се връщаме на родното място..
и много много други поуки..
сега разбра ли ;) или трябва друга притча..
добавка (сетих се и други поуки)
поуката е че хората са наивини и сантиментални и това се е превърнало в масов метод за манипулация..
хората мразят да правят избор който засяга тяхното добруване -- защото избора е ясен -- хората предпочитат да са добре..
поуката е че притчите не са всеки да ги разказва, нито за всеки да ги интерпретира, но все пак много хора го правят.. притчите са от оня тип метафори дето трябва да са те били много дълго и продължително време по главата с нещо тежко и твърдо за да ги разбереш..
поуката е че каменица на гладно не прощава..
поуката е че когато хората нямат повод да се съмняват вярват, а когато нямат повод да вярват се съмняват.. а когато се съмняват -- хората проверяват, защото проверката е висша форма на доверие -- един вид провери за да повярваш..
поуката е че децата ще си останат искрени и ще задават неудобните въпроси без да се притенсяват.. и че те са истинския носител на прогреса и всяко нещо е открито от дете (или пораснало дете)
като обобщение.. в едно малко нещо може да има много неща..
Поуките също. Особено тази:
"поуката е, че трябва да се живее нормално.. човек да се научи да приема грешките си.. да живее с тях.. и ако може да се поучава от тях.. по възможност и да не ги повтаря.."
ако може... по възможност ...
А дали се е поучил? Хммм. Не можем да кажем, защото не знаем какъв отговор той все пак би дал конкретно на въпроса на детето. (тоест дали той наистина е осъзнал защо го е направил)
аз казвам не.. но има само един начин да се провери..
> дали се е поучил..
аз казвам да.. но това не е нещо което се вижда..
> дали е отговорил на детето..
аз казвам да.. но това е нещо което само той може да каже..
> дали детето го е разбрало..
аз казвам незнам.. но това е нещо което само детето да каже..