приказка от египет-митология

Отдавна, много отдавна - преди милиони години, на мястото на цветущата земя царствал Хаосът - безкрайният и бездънен океан, наречен Нун. Мрачно зрелище бил този океан. Студените води на Нун били неподвижни. Нямало въздух, нямало топлина, нито светлина - всичко било обгърнато от мрак и царяла тишина. Минавали хилядолетия, а Нун оставал неподвижен. Но веднаж станало чудо. Изведнаж водата се раздвижила, разплискала се и на повърхността се появил великият бог Атум. "Аз съществувам!" - възкликнал той и Вселената потръпнала от гърмовния му глас, възвестяващ началото на живота. "Ще създам света! Ще го направя, защото могъществото ми е толкова голямо, че съумях да създам себе си от водите на океана. Аз нямам баща и майка, аз съм първият бог във Всемира и ще създам други богове!" С неимоверни усилия Атум се откъснал от опитващите се да го погълнат води на Нун, възвисил се над бездната и издигайки ръце, произнесъл вълшебно заклинание. В този миг се чул оглушителен грохот и от дълбините, всред гигантски водовъртеж и белоснежна пяна израстнал хълмът Бен-Бен. Атум стъпил на него и потънал в дълбок размисъл. Не след много време сътворил първата божествена двойка - бога на вятъра Шу и богинята Тефнут - жена с глава на свирепа лъвица. Но ето, че се случило нещастие. В непрогледния мрак на Хаоса, Атум изгубил децата си. Колкото и да викал, колкото и да ги търсил, навсякъде срещал безмълвие. В отчаянието си Атум извадил окото си и го изпратил да ги търси. Окото се отправило към океана, а Атум седнал на върха на хълма Бен-Бен и започнал да чака. Бавно минавало времето - минали столетия и накрая богът възкликнал: "О, мъка! Какво да правя? Не стига, че изгубих сина си Шу и дъщеря си Тефнут, но се лиших и от око!" Тогава той създал ново око и го сложил на мястото на изгубеното. Веднага след това обаче, чул шум, в който различил гласовете на изгубените си деца. Щастливият баща заплакал от радост, а сълзите му рукнали като дъжд над земята. Хвърлил се Атум да прегърне децата си, но разгневеното му око го спряло с думите: "Нали по твоя воля се отправих в океана Нун и върнах децата ти. Служех ти вярно, а ти за благодарност си създал ново око и си го сложил там, където е моето място!" Атум му отвърнал: "Не се гневи! Ще те поставя на челото си и от Богът на слънцето Ратам ще се любуваш на света, който ще създам, съзерцавайки красотата му." Но оскърбеното око не искало да слуша оправдания и желаейки да отмъсти на бога се превърнало в змия - кобра. Със страховито съскане тя раздула шията си, оголила страшните си зъбите и се хвърлила към Атум. Но богът спокойно взел змията и я поставил на челото си. От тогава тя украсява короните на боговете и фараоните. Щастливият Атум не можел да се нарадва на децата си. В това време от водите на океана Нун разцъфнал бял лотос. От него излетял богът-слънце Ра, увенчан със златен диск. Разпръснал се вечният мрак. Светът се изпълнил с живителна светлина. Виждайки Атум и неговите деца, Ра се разплакал от радост. Сълзите му паднали на земята и се превърнали в хора. Шу се оженил за Тефнут и скоро се родила втората божествена двойка - богът на земята Геб и богинята на небето Нут. Те се обичали толкова много, че се появили здраво прегърнати. Затова в началото небето и земята били едно цяло. Но веднаж Нут и Геб се скарали. Геб Боговете Шу и Тефнутупреквал Нут, че всяка сутрин изяждала децата си - звездите. Тогава слънчевият бог Ра заповядал на Шу: "Отиди да ги разделиш! Щом не могат да живеят заедно, нека бъдат разделени." Богът на вятъра трябвало да изпълни заповедта на Ра. Той размахал ръце и произнесъл заклинание. В миг по цялата Вселена се извил страшен ураган. Колкото и да се съпротивлявали, вятърът разкъсал прегръдката на Нут и Геб. Небето се отделило от земята, а в океана се появили острови и континенти. Издигнали се високи планини. От тях потекли буйни реки и хората, родени от сълзите на Ра, напуснали хълма Бен-Бен и се разпръснали из зелените долини. На хълма Бен-Бен израстнал градът Иуну, а в него издигнали храм-светилище на бога Ра. Настъпил Златният век - време, през което хора и богове живеели заедно на земята. Древните гърци нарекли града Иуну Хелиополис, което означава Град на Слънцето. Там се покланяли на слънцето и той станал главен култов център на слънчевите богове Ра и Атум.