представяне
Малко закъсняло, но може би е добре и аз да се представя по някакъв начин...
От година и половина живея в Амстердам. Много хубав град е, малък и метрополитен въпреки това. Работя в изключително международна среда, което винаги съм искала. Много пътувам. Въобще работата ми ме задоволява напълно. Бих могла да кажа, че съм почти щастлива - ама ако бях, нямаше да има нужда да пиша, така си мисля... Въпроси, въпроси.
И аз намерих този бглог случайно, като си браузвах из дебрите на уеб-пространството. Интересно място.
Понякога не мога да му хвана тона, и ту ми се струва че пиша твърде лични неща, ту че са прекалено неутрални... Също до скоро си мислех, че няма значение кой си във виртуалното, а значимо е какво си писал. Е, малко "background" информация изглежда не е излишна.
Ама то така е и в живота, голямо изкуство е да уцелиш правилния тон, да хванеш мелодията. И не винаги става. А понякога си мислиш че станало, пък излиза друго.
Вчера гледах един документален филм за Кашмир - тук върви фестивал на документалното кино в момента. Историята беше много хубава и тъжна, направо сърцераздирателна. Филмът беше направен много професионално, от американци. Имаше "разказвач" на историята. Всеки път, когато разказвачът почваше да говори, няколко човека си излизаха от салона. Щото беше типична пропагадна, манипулативно и набиващо в главата. Нещо като филмите за бедствията по 'national geographic' ... Но историята беше красива, и затова си струваше да се гледа, въпреки че да издържиш коментарите беше, хм, мъчително. Та и аз се чудя понякога: доколко е важна историята, и доколко е важен начинът, по който е представена. Май често второто започва да доминира.
Напоследък имам чувство, че Историята отива на второ място... За всичко. Като че ли опаковката става все по-важна и по-важна. По дрехите те посрещат, по дрехите те изпращат. И изкуството става начин за изразяване не на идея, а на нов начин на изразяване. И смисълът чезне все повече и повече... И от тебе се очаква да скриваш личността си все повече, и да навличаш професионалната усмивка.
Надявам се все пак всичко това да е само временно помрачение в моята глава.
От година и половина живея в Амстердам. Много хубав град е, малък и метрополитен въпреки това. Работя в изключително международна среда, което винаги съм искала. Много пътувам. Въобще работата ми ме задоволява напълно. Бих могла да кажа, че съм почти щастлива - ама ако бях, нямаше да има нужда да пиша, така си мисля... Въпроси, въпроси.
И аз намерих този бглог случайно, като си браузвах из дебрите на уеб-пространството. Интересно място.
Понякога не мога да му хвана тона, и ту ми се струва че пиша твърде лични неща, ту че са прекалено неутрални... Също до скоро си мислех, че няма значение кой си във виртуалното, а значимо е какво си писал. Е, малко "background" информация изглежда не е излишна.
Ама то така е и в живота, голямо изкуство е да уцелиш правилния тон, да хванеш мелодията. И не винаги става. А понякога си мислиш че станало, пък излиза друго.
Вчера гледах един документален филм за Кашмир - тук върви фестивал на документалното кино в момента. Историята беше много хубава и тъжна, направо сърцераздирателна. Филмът беше направен много професионално, от американци. Имаше "разказвач" на историята. Всеки път, когато разказвачът почваше да говори, няколко човека си излизаха от салона. Щото беше типична пропагадна, манипулативно и набиващо в главата. Нещо като филмите за бедствията по 'national geographic' ... Но историята беше красива, и затова си струваше да се гледа, въпреки че да издържиш коментарите беше, хм, мъчително. Та и аз се чудя понякога: доколко е важна историята, и доколко е важен начинът, по който е представена. Май често второто започва да доминира.
Напоследък имам чувство, че Историята отива на второ място... За всичко. Като че ли опаковката става все по-важна и по-важна. По дрехите те посрещат, по дрехите те изпращат. И изкуството става начин за изразяване не на идея, а на нов начин на изразяване. И смисълът чезне все повече и повече... И от тебе се очаква да скриваш личността си все повече, и да навличаш професионалната усмивка.
Надявам се все пак всичко това да е само временно помрачение в моята глава.
Коментари