понеделник

Беше най-прекрасния weekend от много weekend'и насам. Бях с Него (онзи с главното Н) през цялото време и затова се чувствах безкрайно щастлива. Дори тази сутрин всичко започна като в приказка... Събудих се до него. Беше топло и уютно в прегръдките му. Слънчевите лъчи, макар и оскъдни, бяха успели да се промъкнат някак през прозореца и да се плъзгат нежно по възглавницата. Първото нещо, което видях като отворих очи беше лицето му. После той се усмихна. Това ми е най-скъпата усмивка. Сгуших се с мисълта, че нищо не ме интересува, защото съм до него и ми е хубаво. Ала омразният звън на будилника развали магията на съненото утро. Понеделник е! Никак не обичам понеделниците. А и този специално се разви доста зле след като се разделихме с моето любимо същество, за да отиде всеки да си върши задачите...

Попаднах на някакво особено тежко задръстване и ми отне час и 20 мин. да стигна до университета. Почти го преглътнах това, но още с влизането в сградата се натъкнах на списъка със стипендиите. Така се надявах на тази стипендия, а се оказа, че този семестър са отпуснали пари само за 230 стипендии, докато миналия бяха 520. Много хора ще останат разочаровани. Аз съм направо съсипана. Пропадат всичките ми планове за осми и изобщо....

Разделих се доста унила с ВИАС и тръгнах за работа. Тъкмо се качих на автобуса и ми се обадиха, че в офиса няма никой и може да не ходя, когато бях вече потеглила.... Идеше ми да крещя от яд! А е само 1,30h. Какво ли още има да ми се случи днес? Странно начало на седмицата...Какви ли ще са останалите дни..? Ако всичко не беше започнало толкова красиво сутринта , щях да съм убедена, че ще е ужасно.