под масата
Обичам да стоя под масата. Всъщност не обичам да стоя под масата. Но под масата се чувствам сигурен и защитен. Особено ако има покривка отгоре. Или ако масата е бюро.
Обичам големите бюра и масите с плътни покривки. Не съм се заседявал отдолу от има-няма 20 години. През последните две седмици обаче може да се каже, че почти там си седях. Днес и вчера бях цял ден под голямото бюро на работата. Това е предимството да работиш на бюро. Колегите си мислеха, че съм на стола, гледам съсредоточено в монитора и чаткам още по-съсредоточено по клавиатурата. Но всъщност бях под бюрото. На мекия стол беше само външната ми обвивка. Много е удобно там. Под масата/бюрото. И спокойно. Тихо. Без дразнеща светлина и озъбени муцуни наоколо. Дори да се усмихват всички са озъбени. Животът също е озъбен. Той озъбва хората. Озъбена работа. Озъбен свят. Не обичам някой да ми се зъби. Защото и аз трябва да му се зъбя. Иначе има опасност ме ухапе. Животът също хапе.А и зъбите не ми са хубави. Айде ако имаш хубави зъби и се зъбиш, как да е. Но не върви да се зъбиш с лоши зъби. Не предизвиква респект. Под бюрото никой не се зъби. Ако можеше само под масата/бюрото да има място за поне още един любим човек. И да може да се предвижва maсата/бюрото, ей така по целия свят. Кеф ти Албания, кеф ти Тибет...
Но! Обичам „Но“!. Всъщност не го обичам, това „Но“!. В живота винаги има „Но“ и „Всъщност“. Нищо не се знае. Мислиш си, че някой ти се усмихва? А ако „Всъщност“ ти се зъби? Живота?
Вървиш си доволен нейде там зад Голямата вода. Като един приятел на приятел. Караш си големия Truck. Или кабриото? Или спортната Honda? Като един приятел на приятел. Ей така си караш по големия булевард. Взел си лелеяната (ама к'ва яка дума) Зелена карта. В новата ти къща те чака младата ти готина жена. Чака те. Както може да те чака само младата ти, готината ти, влюбена ти жена. Ти караш готината си кола и се усмихваш. С готината си усмивка. Защото най-сетне, откато си се родил, животьт ти се усмихва. Усмихваш му се и ти. Защо да не се усмихваш? Млад си, изпълнил си една-две-три-четири... мечти. Време е да изпълниш и някоя и друга мечта на родителите ти, брат ти, на младата ти готина жена.
Усмихваш се, защото ще караш ски след месец в родината.Ще видиш приетелите си. И родители си. Обичаш да караш ски. Младата ти, хубавата ти жена мечтае да кара ски. Ти ще я научиш. Най-хубавото е да сбъднеш някоя друга мечта. И така докато си се усмихвате с Живота разбираш, че всъщност той ти се е зъбил. Може и въобще да не го разбереш „Всъщност“, „Но“. Защото! Защото озъбилият ти се Живот те връхлита. Като един американски огрооооомен Mac. И ти си оставаш там. На онова американско кръстовище. Усмихнат? Вечно млад? Озъбен?
Предпочитам под масата. Не ме е страх. Но! Как да разбера кой се усмихва и кой се зъби насреща ми?
Аз пък си имам едно специално ъгълче в моята стая! То е точно между гардероба и една малка секцийка и е точно колкото да се свра там! Открих го случайно когато проверявах изгледа на стаята от различни странни ъгли. Това е нещо като мой sanctuary, там е моето специално местенце на което се чувствам супер добре, супер защитена. Когато ми е криво се навирам там. НО там има място само и единствено за мен... Понякога съжалявам за това!
"Гора без вълци не бива!"
мястото под масата преди години. Сега го нямам. За съжаление. Не ми отива да се крия...
И никога не пийте бира след третия облак!
"Гора без вълци не бива!"
Аз не бягам.
Само много ме е страх.
Само плача.
Крия се под масата.
Тиха съм.
Тишината ме помоли да мълча с нея.
Мракът настоя да остана будна,
за да не е и той сам
тази нощ
под звездите,
докато вали навън.
Аз не бягам.
Тук съм.
Ела, Тъга,
да поплачем заедно!
Много ме е страх.
Но оставам.
Под масата.
С тишината.
Край мрака.
Без да бягам.
Тебе чакам.
Ела, Тъга!
Да поплачем с дъжда,
който е отвън
и вали сам...
август, 2002
много яко! все едно си го писала спешъл за случая.
"Гора без вълци не бива!"
спомни си, как Кастанеда намери "доброто място", беше там, където заспа, много е прав човекът; напоследък аз само в легло заспивам, какво ли ще значи пък това;) а да знаеш, че трябва да измислиш повод да дойдеш в Сф, та да пийнем, ама... след изпита:)
"сложи си черни очила/и съвестта си ще запазиш..."
стихо-то ти. Не преставам да се учудвам напоследък, как различни хора на различни места и по различно време достигат до едни и същи изводи в творбите си. Особенно когато се използват еднакви или почти еднакви метафори...
Поздрави!
И никога не пийте бира след третия облак!
предвид. Просто масата, като бягство от реалността....
Но ми харесват и твоите асоциации. Незнам кога ще дойда до София. Ще трябва да си измисля повод за командировка :)
И никога не пийте бира след третия облак!
И никога не пийте бира след третия облак!
а сега се крием символично :)
И никога не пийте бира след третия облак!
хехе спомням си като малка си живеехме под масата, подавахме ръце изпод покривката, а баба ми ни даваше в ръцете мазани филийки! Много яко беше!!!
:)
Може би сме си тренирали зъбките там вътре на сигурното... Под масата е гот, ама е гот и да излезеш и да си покажеш зъбките. Да ги изпробваш в полеви условия. Че са хубавки и светят, като се усмихнеш, и че са с твърде остри връхчета - ако се налага.