Здравейте!Особено ми е приятно ,че успях да се регистрирам и вляза във форума!!както виждам доста се е изписало за първата конференция проведена наскоро в Ловеч!Да наиситна заслужават организаторите поздравления,но не по -малко интересна бе и конференцията в Сандански!Приссътвах и на двете и мога да кажа ,че ползата е голяма!Прекрасна идея,която трябва да продължи и да стане традиция в нашата общност!Надявам се,че ще мога да бъда полезна в чисто практичен план с някои материали които ще подготвя и изпратя!Мен особено много ме вълнува проблема за децата със специални образователни потребности!солидарна съм с идеята,че те не трябва да живеят изолирано и за тяхната социалзация е необходима нормална среда,сред техни връстници,но зад термина специфични образователни потребности се крият много трудности-от една страна тези деца изискват непрекъснато да има педагог,който да ги обгрижва с внимание!Да -добре ,но какво става с останалите деца от групата?Не е ли това за тяхна сметка?Не идва ли момента в който се отчита един спад на подготовката и провеждането на образователния процес?в оскъдната ми практика с такива деца установих ,че едното е за сметка на другото,че трудно се постига баланса.А може би има по-удачна форма на организация която надявам се компетентните в тази област ще споделят!
Не знам защо,но като прочетох твоя материал се сетих за максимата:"Пътят към Ада винаги е послан с добри намерения!"...
Много е сложно...от една страна т.н. деца със специални образователни потребности са деца като всички други и заслужават правото да имат шанс в живота.От друга страна проблемите,които възникват при интеграцията и социализацията им за мен изглеждат нерешими.Теорията е едно,практиката-друго!
"ДЕЦАТА СА ЧИСТИ И НЕПОРОЧНИ,ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОБИЧАНИ,ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЛАГА ИНДИВИДУАЛЕН ПОДХОД КЪМ ВСЯКО ДЕТЕ..." -звучи чудесно,но аз лично не виждам как може това да се реализира в практиката.Нека си представим,че съм учител и имам 2/словом-ДВА/ часа по 45 минути с паралелка от 30 ученици.Е,по моите сметки това прави по ТРИ минути време на ученик,и то при условие,че трябва да преподавам,да изпитвам,да проверявам домашни работи и т.н.т.А какво би станало,ако двама или трима ученици са със специални потребности?Те несъмнено изискват индивидуална работа,но как това би станало за това време?Доколкото помня,работата в клас може да бъде фронтална/ с целия клас/,и това е подходяща форма за преподаване на нов материал,групова форма,подходяща за затвърдяване на знания,и индивидуална.По този начин, ако се налага индивидуална работа в клас с деца със специални образователни потребности,това може да стане само и единствено за сметка на фронталната и груповата работа.
Доколкото помня,за такива деца ще трябва да се назначава педагог/не помня как точно беше формулирана длъжността,май беше ресорен учител/,който да работи допълнително и индивидуално с такива деца. Това е много удачна форма,но по мое мнение е приложима само в началния курс.Интересно ми е как такъв педагог ще помага с математика,информационни технологии и чужд език в гимназиалния курс.
Като цяло нашето училище не е готово,а аз се съмнявам,че някъде по света има намерен баланс,за ефективна работа с деца със специални образователни потребности.Може би има значение дали детето е с физически недъг/и по този начин със запазен интелектуален потенциал/ или с психически недъг.
Това е нението ми-баланс няма!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви