BgLOG.net 29.07.2008 chaweewa 3491 прочитания

по проблема за децата със специални образователни потребности

Здравейте!Особено ми е приятно ,че успях да се регистрирам и вляза във форума!!както виждам доста се е изписало за първата конференция проведена наскоро в Ловеч!Да наиситна заслужават организаторите поздравления,но не по -малко интересна бе и конференцията в Сандански!Приссътвах и на двете и мога да кажа ,че ползата е голяма!Прекрасна идея,която трябва да продължи и да стане традиция в нашата общност!Надявам се,че ще мога да бъда полезна в чисто практичен план с някои материали които ще подготвя и изпратя!Мен особено много ме вълнува проблема за децата със специални образователни потребности!солидарна съм с идеята,че те не трябва да живеят изолирано и за тяхната социалзация е необходима нормална среда,сред техни връстници,но зад термина специфични образователни потребности се крият много трудности-от една страна тези деца изискват непрекъснато да има педагог,който да ги обгрижва с внимание!Да -добре ,но какво става с останалите деца от групата?Не е ли това за тяхна сметка?Не идва ли момента в който се отчита един спад на подготовката и провеждането на образователния процес?в оскъдната ми практика с такива деца установих ,че едното е за сметка на другото,че трудно се постига баланса.А може би има по-удачна форма на организация която надявам се компетентните в тази област ще споделят!

Добави коментар

Тагове

организация (2)

проблемни деца (1)

дефицит на време (1)

Коментари

georgiiliev преди 17 години и 9 месеца

Здравей,chaweewa!

Не знам защо,но като прочетох твоя материал се сетих за максимата:"Пътят към Ада винаги е послан с добри намерения!"...

Много е сложно...от една страна т.н. деца със специални образователни потребности са деца като всички други и заслужават правото да имат шанс в живота.От друга страна проблемите,които възникват при интеграцията и социализацията им за мен изглеждат нерешими.Теорията е едно,практиката-друго!

"ДЕЦАТА СА ЧИСТИ И НЕПОРОЧНИ,ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОБИЧАНИ,ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЛАГА ИНДИВИДУАЛЕН ПОДХОД КЪМ ВСЯКО ДЕТЕ..." -звучи чудесно,но аз лично не виждам как може това да се реализира в практиката.Нека си представим,че съм учител и имам 2/словом-ДВА/ часа по 45 минути с паралелка от 30 ученици.Е,по моите сметки това прави по ТРИ минути време на ученик,и то при условие,че трябва да преподавам,да изпитвам,да проверявам домашни работи и т.н.т.А какво би станало,ако двама или трима ученици са със специални потребности?Те несъмнено изискват индивидуална работа,но как това би станало за това време?Доколкото помня,работата в клас може да бъде фронтална/ с целия клас/,и това е подходяща форма за преподаване на нов материал,групова форма,подходяща за затвърдяване на знания,и индивидуална.По този начин, ако се налага индивидуална работа в клас с деца със специални образователни потребности,това може да стане само и единствено за сметка на фронталната и груповата работа.

Доколкото помня,за такива деца ще трябва да се назначава педагог/не помня как точно беше формулирана длъжността,май беше ресорен учител/,който да работи допълнително и индивидуално с такива деца. Това е много удачна форма,но по мое мнение е приложима само в началния курс.Интересно ми е как такъв педагог ще помага с математика,информационни технологии и чужд език в гимназиалния курс.

Като цяло нашето училище не е готово,а аз се съмнявам,че някъде по света има намерен баланс,за ефективна работа с деца със специални образователни потребности.Може би има значение дали детето е с физически недъг/и по този начин със запазен интелектуален потенциал/ или с психически недъг.

Това е нението ми-баланс няма!

galjatodorova преди 17 години и 9 месеца

Отдавна не съм влизала тук, но материалът провокира у мен разнопосочни мисли. Впрочем, по- добре беше да го поместите в общност Образование. За децата със СОП доста се коментира преди време и там, и в Предучилищна педагогика. Да, съгласна съм, че тези деца трябва да намерят своето място сред връстниците си. За тяхната социализация, казвате, е необходима нормална среда. Такава нормална среда виждам в центровете за деца, занимаващи се с рисуване, моделиране, музика, театър, спорт... В извънучебните дейности, организирани от училищата. Но не и в учебните дейности. Говорила съм с колеги от помощни училища- там се вижда развитието на детето, докато в общообразователно училище, за съжаление, в повечето случаи, то изостава. Въпреки, че с него работят / в извънучебно време/ и ресурсен учител, и психолог. А какво се случва в час? Първи клас, 28 деца, 35 минути учебен час, две- три деца със СОП? Особено, ако някое от тях е и хиперактивно? Определено, работата с тези деца е за сметка на останалите, защото още не съм чула клас, в които има деца със СОП да е с намален брой. Сигурно в Ловеч и Сандански са лансирани доста идеи, любопитна съм да прочета нещо от тези конференции, но идея е едно, реалност е съвсем друго.

galina_fr преди 17 години и 9 месеца

Мисля, че най-добро за тези деца би било да могат да играят с връстниците си по няколко часа на ден, но през другото време да са обгрижвани от родител или от друг човек, специално подготвен за това. Да бъдат в групата или в класа непрекъснато - не мисля, че е добро решение, както за тях самите, точно поради техните специални образователни потребности, които не биха могли физически да бъдат удовлетворени, поради натовареността на групата/класа; не са добро решение и за останалите деца, чието внимание няма да е на необходимото ниво по обясними причини и грижите за които биха останали на заден план.