по предложение на Веселин

"Жените, тези рационални същества..." Точно такава беше. Грижливо прибра остатъка от онази "баница" обратно във фурната. Избърса трохите от масата и едва тогава се отдаде на тъжните си мисли. Едно "нещенце" я глождеше отдавна. Беше я "страх". За пореден път напразно се опитваше да сглоби глупавия 'пъзел' в главата си. "Hard and heavy"...  Струваше и се, че "от фентъзито до реалността" има точно една крачка. Беше на прага на лудостта и щеше да остане там "до изгрев". После нощта щеше да е свършила и деня ще я грабне със своите пъплещи хора, "сгради" и шум. Дори в "малките паркчета" няма спокойствие вече. Не, че някой изобщо имаше желание да се "среща" с нея там...  "Кривата истина" беше една - "г-жа Смърт" чукаше на вратата й и само "най-щастливият идиот" не би се стреснал от тази мисъл...